Тоя списък, оня списък | Новини и анализи от България | DW | 01.11.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Тоя списък, оня списък

Българският преход трайно е белязан от данните, които надничат от разни тайни списъци. Сега към тях бе добавен и този на големите вложители в КТБ, а милионите им - истински или нe, подклаждат омразата към т.нар. елит.

Нека днес оставим въпросите кой и как източва КТБ и погледнем темата от друг ъгъл. В този тъмен ъгъл е един списък, който съдържа имената на крупните вложители в "банката на властта" - политици, бизнесмени, говори се и за магистрати, като и за основатели на престъпни кръгове. "Списъкът може и да не е верен, но аз му вярвам", гласи един парадоксален коментар във Фейсбук, където апокрифната информация се върти от седмици.

Срещу популярни имена стоят солидни суми - от няколко десетки милиона. Сред тях е и името на един скулптор, който пръв изплака за своите негарантирани от закона 2,5 милиона лева в КТБ. На фона на депозити от 80 милиона лева, неговият влог изглежда като джобни пари, макар че би трябвало да е Хенри Мур, за да печели толкова добре от професията си днес. Но да не броим парите на хората на изкуството, докато при магистратите е добре специализираните органи да си отварят очите - ясно защо.

Четенето на тайните списъци, достоверни или не, доставя видима наслада на обществото и налива масло във вечните спорове "За или против Борисов", "Горе/долу Костов" или "Колко е богат Доган?".

Информацията като разменна монета

Междувременно Движението за права и свободи внесе проект на Пеевски и Цонев, който да огласи имената на вложителите, кредитополучателите и въобще - на цялата истина за КТБ. И там ще се види, че ДПС не е сред тях, твърди Йордан Цонев. В тиражираната информацията обаче лидери на движението не липсват в контекста на банковата афера - чрез компании и като частни лица.

Skulptur Henry Moore

С такива скулптури действително се печелят милиони

За отваряне на досиетата в КТБ се обяви и служебният премиер. "Ако се снеме тайната, това ще предизвика доста сътресения в политическия ни елит, това ще бъде нов 10 ноември", пророкува Близнашки.

Но всъщност едва ли ще нaучим истината, само истината, или по-точно цялата истина. Части от нея ще се тиражират в интернет и ще подклаждат вечния огън на завистта и омразата към политическата класа в българското общество. Информацията за облагодетелствалите се от КТБ ще служи за скрити заплахи към политическия опонент и като разменна монета в подкрепата за правителството, което е на път да се роди.

Списъкът като спусък

Играта на тайни списъци датира от далечната 1992, когато бе изнесен "Оня списък", съдържащ имената на офицери от разузнаването, внедрени като дипломати, служители или шофьори в посолства. "Години по-късно част от фактите са вече забравени, други са сериозно деформирани от политически коментари, а трети не са излизали на бял свят", написа dariknews.bg. По случая е водено секретно дело, а материалите са събрани в 13 тома. Според това дело, Ахмед Доган, лидер на ДПС, и свидетелят Мехмед Тефик са посетили турското посолство в София и са предали материали, в това число и "Оня списък". Те били получили материалите от Стоян Ганев, тогава външен министър. Списъкът съдържал 1300 имена на служители на Националната разузнавателна служба и Разузнавателното управление на Министерството на отбраната на тоталитарния режим. Никой не пострада, никой и не помни вече тази история. Само "Оня списък" стана нарицателен за прехода.

Годините след 1989 бяха трайно белязани от тайни индекси и картончета. Имената на хора, свързани със службите, се пускаха избирателно, на порции, а зад осветяването им често стоеше обикновена корист, а не морални подбуди. Знаков случай от първите години на изпъстрената с интриги история на СДС бе разкриването на агент Бончо /Петър Берон/ от неговия конкурент Желев. След което търговията с информация от ДС продължи. И постепенно дори и тези, които недолюбват конспиративните теории, осъзнаха, че задкулисието приватизира, назначава банкери и министри, шефове на медии, създава политици и партии, изпраща дипломати. С малки изключения, колкото да потвърдят правилото.

Protest in Varna

Варненецът Росен Марков поиска да е агент, за да не го смятат за неудачник

Въпреки липсата на публична санкция, при оповестяването на "осветените" имена от Комисията по досиетата при всички се наблюдава крайно неудоволствие, а често и реакции от типа "не е вярно" и "не съм знаел". Малък процент заявяват, че са работили за родината си и се гордеят с това, но остава въпросът защо не са се похвалили досега, а са чакали комисията да освети тази гордост.

Списъкът на кредитните милионери от мътните 1996 и 1997 неслучайно съдържа имена, зависими от тайните служби. Някои вероятно са били заставени или изкушени, но в онези списъци личи и фактът, че благодарение на това са получили възможността да забогатеят без собствени заслуги, и да "напреднат с материала", ако използваме жаргона на прехода. Както е известно - за наглото разграбване нямаше осъден банкер, а днес сякаш гледаме римейк на криминалния сюжет от 90-те.

В крайна сметка полутайните и манипулирани списъци вгорчават живота на всички - на героите в тях, на техните изнудвачи, че и на тези, които ги четат. Със задоволство или без. Както твърди румънският философ Емил Чоран - следната поговорка била българска: "Бог не може да е безгрешен, щом е създал света". Произходът ѝ не е доказан, но колко по български звучи наистина.

Редакцията препоръчва