Точно Цветанов? | Новини и анализи от България | DW | 28.11.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Точно Цветанов?

Изборът на Цветан Цветанов за член на Комисията за контрол над СРС е не просто скандал, не просто цинизъм, не просто подигравка. Този факт е нещо много по-лошо, твърди Татяна Ваксберг в коментара си и обяснява защо.

Бившият министър Цветанов има една присъда и едно висящо дело за злоупотреба с власт. Последното, което би трябвало да следва от този факт, е той да бъде използван като плюс за по-нататъшната му политическа кариера. През тази седмица обаче се случи точно това: човекът с богат опит в съмнителното прилагане на СРС стана член на точно онази парламентарна комисия, която контролира използването на въпросните СРС.

Дело номер едно

Да припомним фактите. Единствената досега присъда, която Цветанов има, е произнесена на първа инстанция през май 2014 година. Тогава Софийският градски съд преценява, че Цветанов е превишил правата си, като е забранил подслушване, разрешено от съда. Историята е следната: през 2009 година е имало разрешение шефът на антимафиотите във Велико Търново Орлин Тодоров да бъде подслушван чрез прилагане на специални разузнавателни средства (СРС). Току-що встъпилият в длъжност министър на вътрешните работи Цветан Цветанов е спрял това разрешение, написвайки собственоръчно “Не!!!” на общо шест резолюции. Съдия по това дело е Тони Гетов, който посочва, че работата на министър Цветанов е била да изпълни решението на съда, а не да го отменя. Съдът решава, че Цветанов е действал с пряк умисъл, че деянието, както и извършителят носят “завишена обществена опасност” поради големия властови ресурс, с който Цветанов е разполагал. Присъдата е 4 години затвор и 5 години забрана да заема отговорна длъжност. Вместо да изчака решението на съда на следваща инстанция, ГЕРБ включи Цветанов в листите си, с което той получи имунитет. Сега освен имунитет, той ще има и правото да контролира употребата на точно това, с което незаконно и безконтролно се е разпореждал.

Дело номер две

Второто дело е с по-мащабни обвинения, но в момента е замръзнало някъде по пътя към разрешаването му на първа инстанция. Причината е все същата: имунитетът на Цветанов. По това второ дело той отговаря за неупражнен контрол над мобилното подслушване в МВР. Става дума за сивосиния микробус на МВР, който взе да обикаля София през пролетта на 2013 година и беше свързван с новата мобилна техника за подслушване, внесена от МВР. Разследването е за това, че Цветанов не е упражнил контрол върху нея, докато в същото време чрез нея са били подслушвани безразборно политици, общественици и журналисти. Твърди се, че Цветанов е получавал доклади за резултатите от подслушванията, докато самото подслушване не е било регистрирано официално. И, етествено, нито е било искано от съдия, нито разрешавано.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Tatiana Vaksberg

Татяна Ваксберг

Дори и да не бяха съдебните дела обаче, Цветанов пак щеше да бъде свързван предимно с нелегални подслушвания. Най-прочутият пример си остава незаконният прочит от трибуната на парламента на подслушания разговор между лекари в Горна Оряховица. Тогава Цветанов използва скандалните записи, за да обвини лекарите, че са умъртвили новородено дете, с което в прекия смисъл на думата съсипа живота им, макар и да се разбра, че обвинението е неоснователно.

Цветанов и Янева

Другият проблем в биографията на Цветанов е свързан с овладяването на съда - институцията, която разрешава подслушването. Именно Цветанов стоеше зад назначението на семейната му приятелка Владимира Янева за шеф на Софийския градски съд - магистрат без стаж, но затова пък гледала дело на фирма, с която има лични отношения. По-късно самата Янева се прочу със съветите, които е давала на МВР. Препоръката ѝ тогава беше да не си личи колко много подслушвания се извършват.

Същинският проблем

Последното място, което Цветанов е уместно да обитава, е политиката като цяло. Четиригодишният му престой в изпълнителната власт го показа достатъчно ясно. Включването му в контрола на подслушванията обаче е факт от съвсем друго ниво. От това ниво криминализацията на политиката изглежда като завършен процес, а не като пореден етап от процеса.

Редакцията препоръчва