Толкова ли са слаби българските ученици? | Новини и анализи от България | DW | 18.05.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Толкова ли са слаби българските ученици?

Министерството на образованието предприе драконовски мерки за контрол по време на матурите. Какво ни казват те? Че преписването е масово явление? Че системата е свръхкорумпирана?

От днес българските училища са в състояние на извънредно положение: започват държавните зрелостни изпити, около които Министерството на образованието наложи безпрецедентни по своите мащаби и драстичност мерки за сигурност. Целта им: да се предотврати очакваното масово преписване.

Предварително засекретяване и охрана на изпитните помещения, разбъркване на тестовите въпроси в последния момент, постоянно видеонаблюдение и използване на подслушвателни устройства, които да следят изкъсо случващото се по време на теста, щателни обиски срещу опити за вкарване в изпитните стаи и тоалетните на електронни устройства – това са само част от предпазните мерки, насочени срещу младежите, които имат намерение да преписват. Другият пакет от мерки е насочен към лицата, които трябва да осъществяват прекия контрол, т.е. квесторите и училищните инспектори. Те, както и учениците, ще трябва да се разделят с мобилните си телефони, поведението им също ще бъде следено изкъсо, а експертите, подготвящи изпитните варианти, дори ще бъдат затворени и напълно изолирани в специален кабинет на МОН до определяне на крайните въпроси. Дори повече: по настояване на образователното ведомство прокуратурата също е поставена в състояние на повишена готовност с цел неутрализиране на евентуални злоупотреби и предварително изтичане на изпитна информация.

Редакцията препоръчва

Накъде без "пищови"?

Ден преди матурите проф. Тодор Танев, доскорошен министър на образованието и сегашен съветник на премиера, коментира по телевизията, че "колкото по-драстични са мерките срещу преписване на матурите, толкова повече зрелостници ще са със слаби оценки". Тълкуването на това очевидно заключение обаче се оказа по-сложно. Възникна въпросът дали неговите думи са своеобразно признание, че подготовката на българските гимназисти действително е под санитарния минимум и без използването на "пищови" те нямат никакъв шанс за вземане на матурите? Или може би са индиректен намек за това, че системата на средното образование вече е корумпирана дотам, че нейното реноме зависи от това доколко отворени или притворени ще бъдат очите на контролиращите изпитния процес?

Факт е, че драстичните мерки будят обществени безпокойства за състоянието на цялата образователна система. И когато авторитетни организации като PISA (Програмата за международно оценяване на учениците на ОИСР) също констатират лошите резултати на средното образование в страната, тогава тревогите стават съвсем основателни.

Впрочем в графата "Образование" на мониторинговия доклад на ЕК през март тази година беше направена тъжната констатация, че българските ученици са с най-ниските постижения по четене, математика и природни науки сред всички държави от ЕС. От друга страна PISA също регистрира, че близо 40 на сто от 15-годишните ученици в България са функционално неграмотни, тъй като не са в състояние да разбират и анализират онова, което са прочели, а около 44 на сто от гимназистите са функционално неграмотни по математика, тъй като не могат да направят елементарни сметки и изчисления.

Проф. Танев обаче се обявява срещу обобщенията, че среднообразователната система в България е слаба и нарича подобни обвинения "злоумишлени и неверни". Като аргумент той изтъква факта, че български ученически отбори постоянно печелят престижни международни награди по различни дисциплини. "На редица места в страната образованието е наред, имаме много добри учители и училища и това далеч не са само математическите и езикови гимназии. За съжаление ножицата между училищата продължава да се разтваря все повече", признава бившият образователен министър.

Той припомня как проблемите с учениците от някои малцинства далеч не са решени, както и че много от тези деца фактически се намират извън обсега на националната образователна система. "Тяхното обратно включване изисква общи действия и мерки не само на образователното, но и на редица други държавни ведомства, което още не е постигнато. От друга страна неточност при изготвянето на статистическите данни придава и значителният брой ученици, сред тях и немалко от ромски произход, които напускат страната и след това не посещават никъде училище. А социологическите изследвания с критерии за случаен подбор обхващат и тях, поради което крайните негативни обобщения засягат и добрите ученици и техните училища", отбелязва проф. Танев.

Проф. Тодор Танев и министърът на образованието Меглена Кунева

Проф. Тодор Танев и министърът на образованието Меглена Кунева

Митът за частното училище

И още нещо. За разлика от масово разпространеното мнение, бившият просветен министър е убеден, че частните платени училища далеч не дават най-доброто образование в България. Като аргумент той посочва факта, че националните ученически отбори, печелили международни награди, са съставени основно от възпитаници на държавните училища. "Сигурен съм, че ако онези, които не ходят редовно на училище и отпадат от системата, бъдат обхванати отново, ако няколкото свързани с подготовката на младите хора министерства предприемат необходимите общи мерки и системата за провеждане на матурите продължи да се усъвършенства, всичко това може да доведе до чувствително подобрение на българското средно образование до края на това десетилетие", споделя с надежда бившият министър на образованието и науката проф. Тодор Танев.

Реклама