Той се инати, те му ръкопляскат | Новини и анализи по международни теми | DW | 25.05.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Той се инати, те му ръкопляскат

Той казва НЕ, а те го обсипват с аплодисменти - именно това се случи вчера в американския Конгрес след речта на израелския премиер Бенямин Нетаняху. Което само потвърждава тезата, че САЩ винаги са на страната на Израел.

Американски аплодисменти за ината на Бенямин Нетаняху

Американски аплодисменти за ината на Бенямин Нетаняху

Драматичен момент в историята на Близкоизточния конфликт. Всички чакаха с нетърпение да видят дали Бенямин Нетаняху ще помръдне от досегашната си позиция по редица щекотливи теми, засягащи мира и спокойствието в региона. Най-важният въпрос обаче определено бе идеята на американския президент Барак Обама, според която Израел трябва да седне на масата за преговори с палестинците и преди всичко да върне окупираните през 1967 година палестински територии.

Нищо ново под слънцето

Опитният оратор Нетаняху направи това, което се очакваше от него. С чар, дар слово и ловкост той замаза очите на всички по отношение на своята неотстъпчивост, за да не кажем инат. Неговото правителство ще поддържа досегашния политически курс, Ерусалим си остава столица, а палестински бежанци в Израел няма да има. Точка. Ако погледнем отвъд майсторлъка на речта, няма как да не отбележим, че казаното от Нетаняху всъщност бе шамар за Обама. И също така ясен отказ да бъде решен конфликтът в Близкия изток чрез създаването на две държави. С други думи - нищо ново под слънцето.

Obama und Netanjahu Treffen Washington NO FLASH

Какво ли си казват, когато си говорят?

Речта на израелския премиер се очакваше с интерес не само в САЩ, но и в целия свят. Сега в европейските столици, че дори в арабския свят, вероятно вече се е завърнало отрезвяващото усещане за безпомощност. Не обаче и в залата на Конгреса, която избухна в аплодисменти след речта на Нетаняху. Американската политика, независимо дали става дума за лагера на републиканците или на демократите, продължава да разпростира своята грижовна ръка над Израел, без значение дали управниците й се държат адекватно или не.

С Израел шега не бива?

САЩ си остават родината на прокудените или успели да се спасят след 1933 година евреи и техните наследници. С оглед на това един президент трябва да внимава, особено ако иска втори мандат, какъвто е случаят с Обама. Защото може би е време да признаем, че американският държавен глава се зарея в облаците с речта си относно своята близкоизточна политика и сякаш си повярва. Практически ефект от думите обаче няма. Ситуацията си остава непроменена. Засега - безсрочно.

Колкото до Израел и Нетаняху - премиерът изпусна поредния исторически шанс да направи пробив в тежките условия на близкоизточната криза. А заедно с това постави страната си в още по-голяма изолация.

Редакцията препоръчва

Реклама