Този труден съюзник Турция | Новини и анализи по международни теми | DW | 08.10.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Този труден съюзник Турция

Турция би могла да прекрати кръвопролитията непосредствено до границата си, резултат от офанзивата на "Ислямска държава" към сирийския град Кобане. Защо обаче не го прави, пита в коментара си Кристоф Хаселбах.

Терористичните отряди на "Ислямска държава" (ИД) продължават офанзивата си срещу сирийския град Кобане, разположен директно на турската граница. Демонстративно развяваните от джихадистите черни знамена се виждат от турска територия. Кюрдското цивилно население на Кобане е застрашено от кървава баня, която може да се разиграе току пред очите на турската армия.

Досега обаче Турция не предприема нищо, въпреки дадения от турския парламент мандат за намеса в Ирак и Сирия. Ще рече, че президентът Реджеп Тайип Ердоган може по всяко време да изпрати армейски части в Сирия срещу бойците на ИД. Но той се колебае. При това Турция е член на НАТО и след САЩ разполага с най-многочислената сухопътна армия. Повечето експерти смятат, че борбата срещу "Ислямска държава" не може да бъде спечелена без намесата на сухопътни войски.

Засега НАТО все още няма основания да се намесва. С изключение на откъслечни нападения с гранати, "Ислямска държава" не е пренесла действията си и на турска територия. ИД не е нападнала и турския ексклав в Сирия с мавзолея на Сюлейман Шах, когото турците почитат като дядо на първия османски султан.

Терористите контролират цялата област, но не посягат на ексклава. Не е ясно дали партньорите от НАТО биха се позовали на параграф 5 от договора за колективна отбрана, ако ислямистите атакуват ексклава. При нападение срещу Турция обаче, този параграф може веднага да влезе в сила. Новият генерален секретар на Алианса Йенс Столтенберг недвусмислено заяви, че НАТО ще защитава "целостта и границите на Турция".

Тайни симпатии към ИД?

Karte IS-Vormarsch an der türkischen Grenze

Настъплението на ИД в граничния район с Турция - позиците на ислямистите на 24.09 (с пунктир) и на 6.10.2014

Впрочем, в момента не става дума за това. Западните съюзници от НАТО се съмняват в мотивите на Ердоган. Американският вицепрезидент Джо Байдън обвини Турция, че в стремежа си да свали режима на Башар Асад, подкрепя и джихадистите. Впоследствие той се извини за думите си и Турция обяви историята за приключена. Заместникът на Обама обаче изрече на глас това, което си мислят много хора на Запад. Те смятат, че Турция симпатизира в известна степен на "Ислямска държава", или поне доскоро ѝ е симпатизирала. Зачестяват и указанията, че в замяна на освобождаването на турските заложници, Анкара е пуснала от затвора джихадисти от ИД. Сред тях има и бойци от европейски държави. Всички тези факти подкопават и без това обтегнатите отношения между Запада и Турция.

Анкара иска много

Каква е стратегията на Ердоган? В действителност той е изправен пред дилема. Ако започне борба срещу ИД заедно със САЩ, това може да доведе до активизирането на ислямистите и на територията на Турция. Освен това турският президент не желае да укрепва позициите нито на Асад в Сирия, нито на кюрдите в Ирак. Не бива да се забравя също, че войнствените кюрди бяха вътрешен враг номер 1 на Турция в продължение на десетилетия. Вече не важи и първоначалният аргумент на Ердоган, че не може да стори нищо, докато турските заложници са в ръцете на терористите от ИД.

Christoph Hasselbach

Кристоф Хаселбах

Турция обаче поставя условия за влизането си в коалицията срещу "Ислямска държава": свалянето на президента Асад, наречен от премиера Давутоглу "сатана"; и изграждането на буферна зона в Сирия. От една страна тази зона ще защитава цивилното кюрдско население, което вече няма да бъде принудено да търси убежище в Турция, а от друга ще осигури военна сигурност на Турция. С други думи, Анкара кове обхватна стратегия за сигурност и за времето след победата над "Ислямска държава". Тези изисквания обаче са непосилни за крехката антитерористична коалиция, която и без това е претрупана със задачи.

Сигурно Турция отчасти има разбираеми причини за колебанието и изчаквателната си позиция. Но времето за подобни мисловни стратегически игрички мина. Турската армия не може да гледа как пред очите ѝ бойците от ИД колят цивилното кюрдско население. Ако Турция допусне това, световната общественост ще я държи отговорна за нейната пасивност. И с пълно право.

Редакцията препоръчва