Този проблем засяга всички в България | Новини и анализи от България | DW | 16.12.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Този проблем засяга всички в България

Казусът "Белведере" постави началото на крайно наложителния дебат за състоянието на българската съдебна система. В този дебат фронтовете са ясно очертани - едните искат дълбоки реформи, а другите бранят статуквото.

В българската съдебна система има гнили ябълки. Така френският посланик в София Ксавие дьо Кабан описа българското правораздаване, а поводът бе дело, в което потърпевша е френската компания „Белведере“, чиито български дъщерни фирми са на практика откраднати, при това с участието на български съд.

Изявлението стана повод за разгорещени спорове. И постави въпроса за наложителното реформиране на съдебната система. Лидерът на ДСБ Радан Кънев поиска оставката на Висшия съдебен съвет, премиерът и правосъдният министър излязоха с обща позиция, а като естествено продължение на темата „загниване“ бе повдигнат и стоящият отдавна отворен въпрос за уж случайното разпределение на делата, което е случайно само ако можем да разчитаме на добронамереност и стриктно спазване на закона от страна на разпределящия. Ако обаче не можем да разчитаме на всичко това, системата “раздава“ дела на всякакъв друг, но не и на случаен принцип.

Атаката срещу загниването и опитите то да бъде „изрязано” бяха аплодирани от част от магистратите, други ги определиха като натиск. Съдията по случая „Белведере“ Румяна Ченалова се обяви за беззащитна жертва на съдебната реформа, членовете на ВСС Милка Итова и Димитър Узунов се оплакаха от политически натиск върху съдебния съвет, а председателят на Българската съдийска асоциация Богдана Желявска стигна дори още по-далеч и предупреди, че „ако този натиск върху съдебната система успее, ще я обезглави“.

Къде е границата между независимостта на съда и реформата на правораздаването? Дали действията на правосъдния министър Христо Иванов са вмешателство в работата на магистратите или са наистина необходими за лечение на системата? И каква е разликата между неговите изказвания и раздаваните от Цветан Цветанов присъди за магистрати в качеството му на вътрешен министър? На тези въпроси отговарят съдиите Мирослава Тодорова и Весислава Иванова.

Разликите между Цветанов и Иванов

И двете са категорични - това, което се случва през последните седмици, не е вмешателство в независимата съдебна система. Напротив - правят се стъпки за постигане на нейната истинска независимост от политиката. И според Тодорова, и според Иванова не може да се прави сравнение между поведението на Цветанов като вътрешен министър в първия мандат на Борисов и реакцията на Христо Иванов в ролята му на правосъден министър сега.

„В битността си на министър на вътрешните работи Цветанов отправяше различни нападки във връзка с конкретни производства. Като се започне от това, че някои съдии били корумпирани, премине се през публичното "обсъждане" на доказателства по определено дело и се приключи с раздаваните от него "присъди" (най-често от телевизионния екран). Съдиите реагираха остро, защото когато министърът на вътрешните работи, оглавяващ ведомството, което трябва да разкрива и разследва престъпления, твърди публично за определен съдия, че е корумпиран, гражданите имат основание да му се доверят заради позицията, от която той прави това изказване. В същото време обаче нито веднъж не се е стигало до разследване срещу съдиите, от чиито произнасяния той е бил недоволен, защото в действителност не е имало никакви основания за това. Но във всички тези случаи авторитетът на съда беше сриван непоправимо“, твърди съдия Иванова.

Според съдия Тодорова, поведението на Цветанов е представлявало директна заплаха за Конституцията, „защото уязвяваше и рушеше независимостта на съда“. По думите на Тодорова, ССБ е реагирал при всяка недопустима изява на представители на изпълнителната власт с цел да попречи на банализирането на подобна реторика - „за да не свикнем с нея, да не я легитимираме чрез бездействие като търпима“, казва Тодорова и допълва, че правосъдният министър сега взима отношение по принципни въпроси, които са залегнали и в Стратегията за актуализиране на съдебната власт, а не изразява становище по изхода на делата. “Поводът може да е конкретен - дадено компрометирано разпределение на дело, но той е само тласък на многогодишната дискусия, че правилата за определяне на съда по всяко дело трябва да са предсказуеми, постоянни и сигурни и да не зависят от волята на конкретни лица. Ако министър на правосъдието забелязва проблем с независимостта на съда, какъвто проблем е несигурната система за случайно разпределение на делата, и не взима отношение по него, той на свой ред се превръща в част от този проблем. С други думи - бившият министър на вътрешните работи изземваше власт от ВСС, а сегашният призовава ВСС да упражни правомощията си и пита защо не го прави“, обяснява Тодорова.

Защо френският посланик е по-силен фактор от българските съдии?

Съдия Иванова търси отговор на въпроса защо масовата реакция срещу компрометираната система за случайно разпределение на делата идва чак сега: „Този проблем никога не е бил поставян във фокуса на общественото внимание така силно, както се случва сега. Вероятно е назрял моментът, в който масово се осъзнава, че проблемът не е вътрешен за системата, нито пък е "частен" за самите съдии. Той засяга обществения интерес, защото честното и независимо правораздаване от безпристрастен и справедлив съд е в основата на правовата и демократична държава. Без него тя не може да е такава“, обяснява Иванова.

Мирослава Тодорова мисли другояче: според нея реакцията в момента не е по-масова, а просто се чува по-силно в медиите. “Очевидно френският посланик се възприема като по-силен фактор от българските съдии. Това само по себе си е диагноза за ерозирала държавност“, отбелязва Тодорова. И припомня, че съдиите поставят този проблем още от 2009 година.

Symbolbild Justitia Gerechtigkeit Recht

Къде е границата между независимостта на съда и необходимостта от реформи?

И двете съдийки са единодушни, че трябва да се прави разлика между вмешателсто в съдебната система и реформиране на същата тази система. Независимостта на съда не означава, че законодателната власт не може да предлага и приема промени, свързани с нея, изтъкват Тодорова и Иванова.

“Съдебната власт е независима по конституция - за да може да осъществява ефективен контрол върху другите две власти. Тя трябва да е свободна от предразсъдъци, пристрастия и страх, за да може да възпира всеки произвол - както частен, така и държавен. В разделението на властите съдът, който в класическия модел представлява съдебната власт, има окончателната дума, защото разрешава споровете между гражданите, между държавните институции и частноправните субекти. В осъществяването на правораздаването съдът не може да бъде контролиран. Затова и ВСС по конституция не е началник на съдиите, още по-малко е правителство на съдебната власт, каквато погрешна интерпретация се налага не само в обществото, но и сред някои от членовете му. Нито ВСС, нито НС, нито правителството могат да се намесват при решаването на дела. Устройството на съдебната власт обаче се създава с Конституцията и се детайлизира със Закона за съдебната власт, което означава, че автори на този модел са изпълнителната и законодателната власт. В този смисъл какъв е моделът на съдебната власт и позволява ли той тя да осъществява предназначението си, зависи от останалите две власти“, посочва Тодорова. Но припомня, че Народното събрание има още един лост за въздействие върху съдебната власт - чрез избраните от него 11 членове на ВСС. За сравнение - съдиите избират само шестима свои представители. Това означава, че откакто е създаден ВСС през 1991 година, съдиите се назначават от орган, който е политически доминиран. Поради това и всички инфекции на политическата система са се мултиплицирали в съдебната власт.

За да няма проводници на политически влияния

Фактът, че е предвидена парламентарна квота във ВСС, не означава, че тя трябва да бъде попълвана със зависещи от политическите сили лица, казва в тази връзка съдия Иванова: “Не виждам пречка НС да се "самоограничи" и да подбере подход, който да гарантира, че от парламентарната квота ще бъдат избирани хора, които няма да представляват проводник на нелегитимни политически влияния във ВСС“.

Съдия Тодорова твърди на свой ред, че “политическата квота” е замислена не като партийна, а като обществено представителство в кадровия орган на съдебната власт - тъкмо за да ѝ се попречи да се капсулира.

„Тъй като по конституция изискването за съдебната власт е да бъде независима, парламентарно представените партии са длъжни да гарантират тази независимост, като излъчват не юристи, които да им осигурят протекция, а тъкмо обратното - да номинират и избират юристи, които според основния закон имат високи професионални и морални качества, тоест - не са нито партийни емисари, нито икономически лобисти, нито универсални клиентелисти“, казва Тодорова. И посочва, че за да се избегне капсулирането на съдебната власт, трябва да се осигури възможност съдиите да бъдат назначавани от колективен орган, в който участват и хора, които са от други юридически професии, имат различна професионална биография, по-динамична и отворена към обществените процеси, участвали са в отношения, регулирани от съда и добре познават недостатъците и достойнствата на съдебната власт.

Редакцията препоръчва