Тихата трагедия на гърците край Босфора | Новини и анализи от Европа | DW | 04.06.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Тихата трагедия на гърците край Босфора

През 1964 година 50 000 гърци са прогонени от родния им Истанбул по най- брутален и безсърдечен начин. Споменът за това унижение още гори душите на прокудените. Турските учебници по история не отварят и дума по въпроса.

Истанбул 1964. Маргарита Лудари и Дионисос Ангелопулос обичали родния си град и никога и не били помисляли да го напускат. И ето, че изведнъж вестниците започнали ежедневно да публикуват дълги списъци с имена. Двамата също фигурирали в тях, поради което били длъжни да се явят в местната полиция и да подпишат предварително подготвени декларации. С тях те на практика сами се обвинявали в държавна измяна. Взети им били отпечатъци от пръстите, банковите им сметки били блокирани, а правителството им определило срок - обикновено от 48 часа до 10 дни - в който да напуснат страната. Депортираните не са имали право да вземат със себе си повече от равностойността на 20 долара, както и един куфар с 20 килограма лични вещи.

Всъщност натискът на турското правителство над гръцкото малцинство край Босфора започва доста по-рано. Десетки хиляди етнически гърци панически напускат страната след истанбулския погром над тях през 1955 година. В началото на 60-те години турската държава подстрекава към омраза срещу гръцкото малцинство, което е превърнато от медиите в изкупителна жертва на кризата около Кипър.

През 1962 г. в Турция стартира кампанията "Гражданино, говори на турски!", с която на гърците е забранено да говорят на майчиния си език на обществени места. Така те се оказват в ситуация да не могат да използват езика, на който по тези места се говори от над 2 хилядолетия. През 1963 г. тръгва друга кампания под наслов: "Турците пазаруват само при турци". Така по прозорците на къщите се появяват табелки, призоваващи хората да не влизат в гръцки магазини. Основна роля в тази подстрекателска кампания играят и турските вестници.

20 долара, 20 килограма

Bildergalerie Ausstellung Mein letzter Koffer

Гърците край Босфора са имали право да вземат само лични вещи

Кулминацията на това развитие настъпва през март 1964, когато турското правителство денонсира споразумението за приятелство с Гърция и с таен декрет разпорежда изселването на 13 хиляди гърци от Истанбул. Като прибавим към тях и семействата им, от мярката са били засегнати общо около 50 хиляди гърци.

На екстрадираните на практика са им били отчуждавани и недвижимите имоти, тъй като не им е било разрешено да ги продадат преди да напуснат страната. И до днес турската държава не е върнала на наследниците на тези гърци заграбената собственост, нито пък ги е обезщетила по някакъв начин. Нещо повече: на границата е имало контролен пункт, на който напускащите били проверявани за златни коронки. Който имал такива в устатата си, бил пращан при зъболекар да му ги извади. "Тази ужасна мярка много напомня на зверствата на нацистите в Германия", казва уредникът на истанбулската изложба "20 долара, 20 килограма", посветена на прокудените гърци.

Политиката на насилствено турцизиране постига успех, пише по този повод "Зюддойче Цайтунг". Макар декретът за екстрадиране да е засягал само живеещите в Истанбул гърци, много техни близки не са имали друг избор освен също да напуснат страната. Много гърци с турски паспорти, каквито също е имало, впоследствие избират доброволно пътя на изселването, тъй като всичките им роднини, близки и приятели са били прогонени. Днес край Босфора живеят само около 2 000 гърци. През двайсетте години на миналия век те са били 150 000, а според някои източници дори 200 000.

Редакцията препоръчва