Тиранията в Зимбабве | Новини и анализи по международни теми | DW | 14.03.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Тиранията в Зимбабве

Щокиращи са снимките, на които се виждат следите от побоя над опозиционния водач на Зимбабве – Морган Цвангирай. Него го очаква съд, макара да не е ясно, какви точно са обвиненията на режима срещу него. Коментар на Уте Шефер.

Президентът Робърт Мугабе управлява от 1980 г. насам

Президентът Робърт Мугабе управлява от 1980 г. насам

Президентът Робърт Мугабе е символ на деспотизма. От бляскав борец за свобода и герой на африканската независимост той се превърна в диктатор, чийто заложник е целият народ на Зимбабве. Мугабе, който беше водач на партизанското движение срещу колониалното господство на белите, продължи колониалната политика с променен знак, превръщайки я в авторитарна и расистка, с цел да подсигури личната си власт. Ругатните на Мугабе почти винаги са насочени срещу политиката на “белите” – и най-вече на британците и американците, които били довели страната му до провал. Всъщност отговорността за това, че Зимбабве се превърна от образцова страна в бедняшка – носи самият Робърт Мугабе. Той управлява от обявяването на независимостта през 1980 година насам. Неговата безотговорна политика докара Зимбабве в икономически упадък и в международна изолация. Днес там цари най-високата инфлация в света – от 1 700%. 80 на сто от населението в страната е без работа, липсват горива, основни хранителни продукти като хляб и месо, електроснабдяването е пред срив, страната е застрашена от глад, макар едно време да имаше славата на “житницата на Африка”.

Мугабе символизира провалът на Африка – при това страната му имаше всички шансове, след независимостта си, да се превърне в политически и икономически пример за целия континент. В страната днес се простират корупция и шуробаджанащина – на тези два фактора се крепи системата “Мугабе”. До момента хората в страната понасяха всичко търпеливо. Широко разпространен е и страхът пред насилието на режима, както и произтичащата от това дълбока политическа апатия. Задържането и побоя над опозиционния водач Цвангирай обаче биха могли да променят нещо. Засилват се и международните критики срещу Робърт Мугабе, макар африканските съседи на Зимбабве да се въздържат от прекалена острота, което е фатално. Защото само целенасочен и засилен натиск отвън и от управляващият апарат би могъл да възспре тирана.