Тиранинът от Босфора | Новини и анализи от Европа | DW | 29.12.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Тиранинът от Босфора

По всичко личи, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган се стреми да има абсолютна власт в страната. В такъв случай Европейският съюз не бива да се задоволява само с ролята на наблюдател, коментират германските медии.

Всъщност турският президент Ердоган би могъл спокойно да се отпусне. Точно година след най-големия корупционен скандал, разтърсил Турция, вярната на правителството прокуратура в Истанбул прекрати разследванията срещу 53-та основни заподозрени от обкръжението на управляващите. И засега семейството на Ердоган, включително неговият син, който благодарение на това отърва ареста, може да не се опасява от неприятности. Но държавният глава реагира отмъстително.

Неговите верни прокурори не само преустановиха разследването, но и предприеха вълна от арести - срещу журналисти, филмови продуценти и сценаристи, близки до умерения ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен. По информация на турската държавна телевизия, наскоро съдът е издал и заповед за ареста на самия Гюлен, който живее в Съединените щати.

Ердоган подозира Гюлен, че се стреми към създаването на паралелна държава, за да организира пуч срещу него. Смята също, че "режисьор" на офанзивата е Израел. Всъщност Ердоган се опасява най-вече от консервативните медии, близки до Гюлен, които отправят критики към сенчестата икономика и автократичния курс на управление и могат да отклонят гласове от подръжниците на управляващата Партия на справедливостта и развитието.

Türkei Razzia gegen Gülen-Anhänger - Polizei durchsucht Redaktion der Tageszeitung Zaman 14.12.2014

Протест на журналисти срещу арестите на техни колеги, които заедно с филмови продуценти и сценаристи бяха обвинени в създаването на терористична организация

Параноична политика и оглушки

Със своята параноична политика Ердоган стремително води Турция към криза: лирата се обезценява, а опозицията говори за пуч на президента срещу конституцията. И все пак обвинението, че журналистите са основали терористична група с цел извършването на държавен преврат, е абсурдно. А и в подкрепа на това обвинение няма и едно-единствено доказателство, макар правосъдието и полицията да са прочистени от гюленисти и приближените на президента прокурори трескаво да разследват.

Ердоган престъпи една важна граница. Западът и Европа не могат да допуснат толкова грубо потъпкване на медийната свобода, при положение, че Турция е част от НАТО и кандидат за членство в Европейския съюз. Действително Вашингтон и Брюксел отправиха остри предупреждения към Турция, че погазва демократичните ценности. Но тиранинът от Босфора не се впечатлява от думи. "Все едно ни е дали Европейският съюз ще ни приеме или не", заяви президентът. Ердоган е убеден, че в условията на актуалната геополитическа криза Брюксел няма да предприеме нищо, тъй като има нужда от Турция като буфер за хаоса в Близкия изток. И си прави оглушки в отговор на обвиненията за нарушаване на човешките права и на медийната свобода. Турският президент контрира с изявлението, че Брюксел трябвало "да се грижи за собствените си работи". В контекста на желанието на Турция да се присъедини към Европейския съюз определено може да се каже, че подобно развитие на нещата няма да изиграе стимулираща роля.

USA Türkei Islam Fethullah Gülen

Фетхуллах Гюлен - срещу него също е издадена заповед за арест

По примера на Путиновата "направлявана демокрация"

Освен това Ердоган е зает с предизборни стратегии - насочил е цялата си енергия към парламентарните избори през юни 2015. Тогава Партията на справедливостта и развитието трябва да получи достатъчно места, за да може да промени конституцията и да установи президентска система, предоставяща на държавния глава почти диктаторски права - както е в Русия при Путин. Затова и Ердоган не се е загрижил за порядките на правовата държава, които са в основата на Европейския съюз. Той е поставил правосъдието изцяло в услуга на изпълнителната власт, сплашил е медиите и предстои да запълни свободните места в Конституционния съд със свои васали. А на критиците опонира с думите, че е първият пряко избран от народа президент - като че ли това го превръща в султан, стоящ над закона.

Под управлението на Ердоган Турция придобива все повече сходства с путиновата "направлявана демокрация". Но Европейският съюз не бива да гледа на това като безучастен наблюдател. Ето защо от Брюксел трябва да бъдат отправени още по-ясни сигнали, които да пресекат стремежа на турския президент към всевластие - например с прекратяване на преговорите за включване на Турция в трансатлантическото споразумение за свободна търговия. Същевременно Европейският съюз трябва да се погрижи да защити и подкрепи всички онези в Турция, които се противопоставят на автократа. Тъй като е в безусловен европейски интерес Турция да бъде демократична.

Редакцията препоръчва

Реклама