Те пак са тук: демоните на миналото и новите политически демагози | Новини и анализи от Европа | DW | 12.11.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Те пак са тук: демоните на миналото и новите политически демагози

Налице се всички съставки за забъркването на отровната смес от национализъм и насилие, довела до катастрофата на народите преди 100 години. Демоните на миналото и новите политически демагози отново са тук, пише Б. Везел.

Това можеше да бъде ден, в който част от нашата обща история да влезе завинаги в музеите и местата за преклонение. Ден, в който държавниците да си стискат ръцете със съзнанието, че сто години по-късно ужасите на Първата световна война са избледнели в паметта ни и ще бъдат тема за обсъждане само сред историците. Но пролятата кръв край Ипер и Вердюн и страданията на погубените млади хора - бъдещето на Европа - изведнъж се завръщат като предупреждение с шокираща препратка към сегашната действителност.

Посланието на Макрон

Редакцията препоръчва

"Понякога съществува опасност от повторение на трагични събития от историята, които да ни отнемат мира, за който сме си мислели, че е платен с кръвта на нашите предци". Едва ли френският президент Еманюел Макрон можеше да формулира по-ясно посланието си към към събралите се в Париж над 60 държавни ръководители от цял свят за тържествата послучай 100-годишния юбилей от края на Първата световна война. В речта си френският лидер говори за "старите демони" и "новите идеологии", които отново застрашават мира.

Изглежда, че европейските демокрации са загубили ориентация и са тръгнали по един несигурен път. В страни като Полша, Италия или Унгария популисти използват чувството за несигурност на гражданите, за да разрушат общото бъдеще на Европа с инструментите на миналото. Призраците на миналото отново са тук.

Малцинствата биват превръщани в изкупителна жертва за всички обществени злини. Виждаме как един Матео Салвини в Италия сатанизира циганите и мигрантите и сее омраза в социалните мрежи. В Полша един Ярослав Качински прави всичко възможно, за да отрови отношенията с европейските съседи на страната в стремежа с да изгради един автократичен национализъм. Виктор Орбан в Унгария пък използва всички прийоми на фашизма - от ксенофобията до антисемитизма - за да циментира своята корумпирана диктатура. Марин льо Пен се опитва да вкара Франция в национална изолация, а политици като Борис Джонсън във Великобритания искат да възкресят империята с помощта на Брекзит.

Между нашето все още мирно ежедневие и бездната, към която ни тласкат тези политически движения, са останали само малцина отговорни политици и европейските договори.

Носталгията - отровата на настоящето

Много граждани на Европа изпитват неясен копнеж към миналото, което те смятат за "по-добро". Те не разбират технологичното съвремие или го отхвърлят. Те се чувстват като прегазени, насилени и изоставени. И тогава на помощ идват новите политически демагози, които им обясняват как прииждащите мюсюлмани щели да погубят тяхната религия. И тук няма никакво значение, че кракът на повечето от тях от години не е стъпвал в черква. Или пък насажда завист към съседите, които са обявявани за врагове на отечеството. Точно това в момента правят в Италия срещу Германия, или пък във Великобритания - срещу останалата част от Европа.

Налице се всички съставки за забъркването на отровната смес от национализъм, маргинализиране на другите, вяра в собствените качества, омраза към инакомислещите и готовност за насилие, която доведе до катастрофата на народите преди 100 години. Ако към нея се прибави още малко политическа слепота, късогледство и мания за власт, тогава искрата може да запали нов опустошителен огън.

Опасността не е преминала

Barbara Wesel Studio Brüssel (DW/G. Matthes)

Барбара Везел

Полският политик Доналд Туск призова европейските християндемократи в пламенна реч на срещата им в Хелзинки да излязат на барикадите и да бранят демокрацията. За съжаление призивът му си остава глас в пустиня, както показва беглият поглед към Австрия. В центъра на Европа независимостта на правосъдието бива поставяна под въпрос, свободата на пресата бива задушавана, а гражданското общество - потискано.

Няколко десетилетия ние живеехме с илюзията, че нашето демократично бъдеще и свободата са ни сигурни. Няма нужда да споменаваме за противното поведение на Доналд Тръмп, който не сметна за необходимо да почете паметта на загиналите американски войници и да участва в мирната конференция. Той не вярва нито на поуките от миналото, нито в мултилатерализма.

От това поведение на американския президент произтича скрита заплаха за Европа. И тя (Европа) може да оцелее само ако европейските народи се държат като един и не позволяват дребнавостите да им попречат да търсят общите неща, които ги обединяват. Защото 100 години след края на Първата световна война погледът към настоящето показва, че миналото не си е отишло. И че опасността не е преминала. 

Подобно съдържание

Реклама