Те не искат бежанци | Новини и анализи от Европа | DW | 17.03.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Те не искат бежанци

Ангела Меркел продължава да настоява за общоевропейско решение на бежанската криза. Мнозина източноевропейци обаче са против нейния курс. Те могат да предопределят провала на постигнатия компромис с Турция.

Унгарският премиер Виктор Орбан е твърдо против плана, който би позволил настаняване на кандидати за убежище директно от Турция в Европа. Два дни преди срещата на върха в Брюксел, той за пореден път защити позицията си в реч пред парламента в Будапеща по повод националния празник на Унгария. Миналия месец Орбан предложи унгарците да се произнесат на национален референдум за планираните от ЕС квоти за бежанци, които неговото правителство отхвърля. Над две трети от унгарците подкрепят твърдия курс на своя премиер.

Не много по-различна е позицията и на няколко други източноевропейски страни, особено тази на Чехия и Словакия. Затова и успехът на срещата на върха, започваща днес (17 март), е под въпрос, казва пред Дойче Веле австрийският експерт за Югоизточна Европа Гералд Кнаус. Поради активното "лобиране" на унгарския премиер и други страни възприеха неговия курс по въпроса за бежанците, посочва той. "Щом Орбан и други негови съмишленици са решени да саботират намирането на общо решение, защото имат друга представа за бежанската политика и за бъдещето на Европа, то тогава не бива да си правим никакви илюзии относно успеха на тази среща", заяви Кнаус.

Позицията на Румъния

И все пак: Брюксел се надява на компромисно решение. Някои източноевропейски страни - като Румъния и България - не желаят да пригласят на Орбан. Но изходната им позиция е съвсем различна. Румъния например не е привлекателна за бежанците: страната не е нито в Шенген, нито предлага висок стандарт на живот. Освен това тя е и встрани от класическия "балкански маршрут" и досега не е влизала в ролята на транзитна страна. Въпреки това Букурещ предприе мерки за допълнително осигуряване на границите, за да има готовност да реагира, ако бежанският поток се насочи към алтернативни маршрути - например през румънска територия.

Миналия септември Румъния се обяви срещу задължителните квоти за разпределение не бежанците, срещу които са и страните от Вишеградската четворка: Полша, Унгария, Чехия и Словакия. Румъния обаче не отказва да приема бежанци, а е просто против да ѝ бъдат налагани задължителни квоти. Премиерът на страната Дачиан Чолош настоява това да става на доброволен принцип - според възможностите на отделните страни да приемат и интегрират мигранти.

В началото на този месец в Румъния бяха прехвърлени първите 15 бежанци от Гърция. Официално Румъния се е съгласила да приеме 6351 бежанци. Но румънците не са особено щастливи от това - според социологическо допитване от края на миналата година, 75% от населението на страната са против приемането на бежанци. Същевременно мнозинството анкетирани са на мнение, че на бежанците от войната в Сирия трябва да бъде оказана хуманитарна помощ.

Какви са настроенията в България?

Южната съседка на Румъния се намира в друга ситуация: България е транзитна дестинация. В момента в страната влизат средно около 1500 бежанци на месец - основно сирийци, иракчани и афганистанци. Тяхната цел е да се доберат до сръбската граница, откъдето да продължат към Западна Европа. В един неофициален "наръчник за бежанците" обаче България е поставена на първо място в списъка на страните, които бежанците трябва да избягват по пътя си на всяка цена. В него се казва, че там ислямофобията и ксенофобията са широко разпространени.

Що се отнася до европейската бежанска политика: правителството в София приема квотното разпределение и е готово да приюти 1600 бежанци. Мнозинството от българите обаче е против това. При първата бежанска вълна през 2013/2014 в България пристигнаха над 10 000 души от ислямски страни. Навремето пвечето от тях се оплакваха от лошо отношение на българските власти и местното население, се казва в доклади на международни правозащитни организации.

Polen Flüchtlinge

53% от поляците смятат, че страната им трябва да участва в общоевропейското решение за бежанците

Полша и квотите

Още при управлението на предишното правителство Полша се задължи да приеме 7500 бежанци в страната по силата на европейските квоти. Само че новото национално-консервативно правителство във Варшава гледа критично на този ангажимент. Въпреки това засега изглежда е склонно да се придържа към него. До края на март 2016 в Полша трябва да пристигнат първите сто бежанци от Близкия Изток. Всички те ще бъдат "щателно проучени", обеща министър-председателката Беата Шидло. Нейното правителство обаче е против европейските квоти и няма да приема допълнителни контингенти бежанци.

Според социологически проучвания от миналия ноември, 73% от поляците смятат, че страната не може да си позволи да приема бежанци. Същевременно обаче 53% смятат, че като страна-членка на ЕС Полша трябва да участва в общоевропейското решение на бежанската криза.

Изпълнението на това решение зависи най-вече от това дали всички страни ще се придържат към поетите ангажименти. В това е убеден и австрийският експерт Гералд Кнаус. "Ако сделката с Турция се увенчае с успех, тогава и останалата част от Европа постепенно ще се успокои", казва той.

Реклама