Те мразят САЩ и всички, които не са хетеросексуални

Путин не е ни най-малко изолиран, нито е принуден да си контактува само с чужди посредници. Руският президент си остава желан партньор за срещи и договорки. Особено, когато става дума за определен вид политици.

Искате ли да видите на фокус новия световен ред? Тогава хвърлете един поглед към галавечерята, която китайският властелин Си Дзинпин даде на зимните олимпийски игри в Пекин. Тази вечеря се превърна в ревю на най-значимите автократи днес.

Да започнем от пакистанския премиер Имран Кан, обявил публично симпатиите си към възродения режим на талибаните в Афганистан. Редом с него – египетският президент-автократ Абдел Фатах Сиси. А най-почетен гост на Си на този зловещ банкет беше руският водач Владимир Путин.

Какво свързва тези хора

Путин и Си са обвързани в тъй нареченото „мъжко приятелство“, което се крепи върху враждебност към САЩ и омраза към всички, които не са хетеросексуални.

Редакцията препоръчва

Приятел на авторитарни режими: защо Орбан отиде на крака при Путин

Виктор Орбан изглежда отново си е направил добре сметката: напоследък той все по-открито играе играта на руския президент, но знае къде трябва да спре. Дали пък Путин не си купува така вето в ЕС за санкции срещу Москва?

Руски офицери: "Путин води престъпна политика за провокиране на война"

Лидерът на "Общоруското офицерско събрание" Леонид Ивашов призова Владимир Путин „да спре престъпната политика за провокиране на война“ с Украйна и да подаде оставка. Според Ивашов това ще превърне Русия в парий.

Конфликтът в Украйна: Путин е със самочувствието, че не е губещата страна

Руският президент продължава да излъчва самочувствието, че в конфликта в Украйна той самият не е губеща страна. Така продължава играта на покер край дългата му маса, в която залозите са „мир“ или война“, пише ФАЦ.

Военните маневри на Русия в Беларус: прикритие за инвазия в Украйна?

На фона на опасенията на Запада, че Кремъл подготвя инвазия в Украйна, Русия започна мащабни военни маневри в Беларус. Какво се знае за тях? И дали не служат като прикритие за нахлуване в Украйна? Тук обобщаваме фактите.

Спорът за Тайван: времето работи за Пекин

Китай обвинява демократичната островна република Тайван в "сепаратизъм". Но е вярно точно обратното, пише Петер Щурм във ФАЦ по повод заканата на Пекин за обединение с Тайван - ако трябва и със силата на оръжието.

Заради агресивното си поведение към Украйна Владимир Путин постепенно се превръща в персона нон грата за целия свободен свят, а това го принуждава да търси подкрепа от Си Дзинпин. Самият Си пък има нужда от здрав гръб, за да осъществи заплануваното си нахлуване в островната държава Тайван.

Ето защо при срещата си на Олимпиадата двамата си размениха уверения във взаимна подкрепа за съответните си зловещи планове и се уговориха за газови доставки, които ще осигурят на Китай необходимата енергия, а на Русия – приток на пари в държавната каса. На останалите присъстващи автократи беше осигурена възможността да ръкопляскат на договорките между двамата водещи световни деспоти. Така Путин си изпълни плана и се завърна в Русия, след като си беше осигурил подкрепата на Пекин. А тя му е необходима, за да продължи сърцато курса си на сблъсък със Съединените американски щати.

Съвсем навреме, за да поръкопляска на Путин, в Кремъл се яви и автократът от Бразилия – президентът Болсонаро, който е известен с омразата си срещу хомосексуалните и трансполовите хора, а освен това е очевиден расист – също като Си Дзинпин. Ясно е, че тези трима мъже – Болсонаро, Путин и Си – се обединяват и в своята враждебност към САЩ. А след посещението си в Москва Болсонаро продължава към Будапеща, където в лицето на Виктор Орбан още един фен на Путин по автократичен начин кове съдбата на своята страна.

Путин не е изолиран

С други думи Путин изобщо не е изолиран – въпреки че бъдните поколения навярно с лекота ще оценят една агресия срещу Украйна като причина за нова световна война.

Александър Гьорлах

Дори в самите Съединени щати някои републиканци вече започват да аплодират господаря на Кремъл. Всъщност още по времето на президента Доналд Тръмп вече беше ясно, че компасът на републиканците по отношение на Путин не работи.

И все пак, най-могъщият съюзник на Путин днес е Китай. Руската армия вече от някое време подпомага модернизацията на китайските въоръжени сили, най-вече в обучението: в учебната програма влизат сражения в градски условия и партизанска война.

Тъкмо тези две „умения“ много ще трябват на Пекин за едно нахлуване в Тайван. А Русия също може да ги използва всеки момент в Украйна, пред очите на целия свят.

*Александър Гьорлах е лингвист и теолог, старши научен сътрудник в Съвета по етика на международните отношения "Карнеги" и водещ изследовател в Института за религия и международни изследвания към Университета в Кеймбридж. Преподавал е в Тайван и Хонконг.

*****

Разгледайте и тази снимкова галерия на ДВ:

Русия и Украйна: историята на един конфликт

1991: Разпадането на СССР и създаването на ОНД

През декември 1991-а Украйна, Русия и Беларус подписват разпадането на СССР. Москва явно разчита да запази влиянието си в рамките на Общността на независимите държави и чрез доставки на евтин газ. Но не се случва така. Русия и Беларус създават държави съюзници, а Украйна все по-често започва да насочва погледа си на запад. На снимката: Л. Кравчук, Н. Назарбаев, Б. Елцин и Ст. Шушкевич.
Русия и Украйна: историята на един конфликт

1994: Споразумението за наследството на СССР

Украйна наследи от СССР почти милионна армия и третия по големина ядрен арсенал в света. Киев се отказа от ядрените ракети, предавайки ги на Русия в замяна на икономическа помощ и гаранции за сигурност. Това беше договорено в Будапеща през 1994 година. На снимката са лидерите на Русия и САЩ Борис Елцин и Бил Клинтън. Западът не интегрира Киев в своите структури, а реакцията на Русия беше сдържана.
Русия и Украйна: историята на един конфликт

2003: Първите пукнатини в отношенията между Киев и Москва

До първата дипломатическа криза между Москва и Киев се стигна при президента Путин. През есента на 2003 г. Русия започна да строи диги в Керченския проток в посока към украинския остров Тузла. Киев счете това за опит за промяна на границите. Конфликтът бе решен след лична срещу между президентите на двете държави. Строителството бе спряно, но появата на първите пукнатини в отношенията беше факт.
Русия и Украйна: историята на един конфликт

2004: Оранжевата революция

На президентските избори в Украйна през 2004-а Русия активно поддържаше проруския кандидат Виктор Янукович, но неговата победа на бе зачетена заради подозрения във фалшификации. Президент стана прозападният политик Виктор Юшченко. Неговата победа маркира преломен момент в политиката на Русия към Украйна, а Москва си постави за цел да не допуска вече подобни "цветни революции".
Русия и Украйна: историята на един конфликт

2006/2009: Спирането на газовите доставки

По времето на президента Юшченко Русия на двата пъти спря газовите доставки, преминаващи през Украйна - това стана през 2006 и 2009 година, което доведе и до временно спиране на транзита на газ за Западна Европа. На снимката: служител на Газпром на 200 метра от украинската граница в Курска област през 2009 година.
Русия и Украйна: историята на един конфликт

2008: Украйна - член на НАТО?

Ключовото събитие стана през 2008 година: На срещата на НАТО в Букурещ президентът Джордж Буш предложи да се даде перспектива за членство в Алианса на Украйна и Грузия. Путин рязко се обяви против и даде да се разбере, че не признава пълната независимост на Украйна. В резултат на това Германия и Франция блокираха плана на Буш. На Украйна и Грузия бе обещано членство в НАТО, но без конкретна дата.
Русия и Украйна: историята на един конфликт

2013: Когато Русия накара Киев да се откаже от курса към ЕС

Без перспектива за прием в НАТО, Украйна избра икономическото сближаване с ЕС. През лятото на 2013-а Москва започна да оказва натиск с цел да откаже властта в Киев от тези намерения. В резултат правителството на Янукович прекрати подготовката за подписване на споразумение за асоцииране към ЕС. След това в Украйна избухнаха протести, а през февруари 2014 г. Янукович бе принуден да бяга в Русия.
Русия и Украйна: историята на един конфликт

2014: Повратният момент - анексията на Крим

По време на вакуум във властта в Украйна Русия анексира полуостров Крим през март 2014-а. Този повратен момент даде началото за необявена война, която продължава и днес. На снимката: руски военни в Симферопол, Крим през март 2014 година.
Русия и Украйна: историята на един конфликт

2014: Войната в Донбас и "народните републики" Луганск и Донецк

Руски и местни паравоенни структури провокираха избухване на сепаратизъм в Донбас. Провъзгласени бяха две "народни републики" в Луганск и Донецк, ръководени от руски военни, облечени в униформи без опознавателни знаци. Киев реагира бавно, изчаквайки резултата от президентските избори в края на май 2014-а. След това украинските власти прибегнаха до широкомащабна употреба на сила.
Русия и Украйна: историята на един конфликт

2015: Битка за позиции

В началото на 2015 сепаратистите преминаха в широко настъпление. Киев обвини Москва в тайно използване на военни сили. Русия отричаше. Украинските сили претърпяха поражение в района на Дебалцево. С посредничеството на Германия и Франция беше подписан договорът "Минск 2", но това споразумение и до днес си остава само частично изпълнено.
Русия и Украйна: историята на един конфликт

2021: Руски войски по границата с Украйна

През 2021 се стигна до ново изостряне на отношенията. Русия на два пъти - през пролетта и есента - разположи свои войски по западната граница. Украинското и западните разузнавания съобщиха за опасност от евентуално въоръжено нападение. Москва настоява за гаранции, че Украйна няма да бъде приета в НАТО и обяви, че докато това не се случи, няма да изтегли войските си от границата.

Автор: Роман Гончаренко