Те ли ще управляват България? | Новини и анализи от България | DW | 23.06.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Те ли ще управляват България?

Последните прогнози вещаят съвсем нов вид управление. Прегръдката между ГЕРБ и БСП изглежда неизбежна - и вече се оформя като цел и на двете формации. И едните, и другите осъзнават, че се превръщат в единствения си шанс.

Коментар от Полина Паунова:

След месеци на застой, в електоралната картина се забелязва известно раздвижване. ГЕРБ продължава да е първа политическа сила, но БСП бележи лек ръст. Същото важи и за националистическите формации. Реформаторският блок започва да губи енергия и пропада леко надолу. ДПС е под обичайните си нива, но още не е ясно каква е причината: дали избирателите се въздържат от изразяване на позиции или част от тях се преориентират към новата партия ДОСТ на Лютви Местан.

Така изглежда грубата скица на политическите нагласи в началото на лятото, според социолозите от агенция “Алфа рисърч“. Вероятно е най-адекватно да разглеждаме тази картина в контекста на предстоящите наесен президентски избори, очакванията за които са, че това ще е поредният вот, спечелен от ГЕРБ. Въпреки това обаче уловените от социолозите тенденции са знак за съвсем нов вид управление в недалечното бъдеще.

Важните детайли

За да се види цялата картина, трябва да се вземе предвид и един друг извод на “Алфа рисърч“. Социолозите са установили, че парламентът продължава да губи обществено доверие - то спада до 7,5% срещу 59% недоверие. Девалвира не само образът, но и самата функция на народния представител, което от своя страна създава благоприятна среда за разпространение на всевъзможни популистки тези, отчитат от агенцията.

Макар че популистките тези не са новост в българския политически живот, редно е да отчетем, че двете най-големи партии - ГЕРБ и БСП - твърде често прибягват именно до тях, за да запазят или разширят влиянието си сред избирателите. А като имаме предвид ниската подкрепа за останалите формации, един ден тези две партии не просто ще бъдат принудени да управляват заедно, а ще бъдат дори единствената възможна властова комбинация.

Редакцията препоръчва

След следващите парламентарни избори (които няма да са много далеч във времето или поне няма да са след три години, когато би трябвало да се проведе редовният вот) в парламента ще влезе ДПС, което - отслабено или не - има около 30 депутати. Място очевидно има и за националистическа формация, без значение как ще изглежда тя. Неизвестно е обаче дали Реформаторският блок с неговите падащи нива на доверие (съвсем не незаслужено) ще успее да се пребори за влизане в Народното събрание. Но каквито и да са съпътстващите обстоятелства, двете най-големи партии ГЕРБ и БСП поне засега затвърждават подкрепата за себе си.

В настоящия парламент Борисов вече направи успешен опит за приобщаване на лява партия към неговото управление. Впоследствие АБВ на Георги Първанов се оттегли от правителството, но единствената причина за това бяха промените на върха на БСП и евентуалната възможност за предизборно сътрудничество. От тази гледна точка експериментът на ГЕРБ е съвсем успешен.

Затова и вратата към сътрудничество с БСП е отворена. Още повече, че подобен сценарий е изглежда единствената възможност и за двете партии. Сценарий, който вече се оформя като цел както на Бойко Борисов, така и на Корнелия Нинова.

Стъпките към "общото благо"

За подобни стремежи говорят редица думи и дела. В последните месеци Борисов неведнъж обяснява смисъла на коалиционната политика и на отстъпките, които трябва да се правят в името на държавното благо, а още от началото на втория си мандат като премиер той предприе коренно различен курс към БСП в сравнение с предходното си управление.

Корнелия Нинова пък заяви, че формацията ѝ би управлявала с ГЕРБ, но “ако БСП е първа политическа сила“. На фона на насипното състояние, в което се намира БСП, подобна заявка е ясен знак, че партията се надява на ляво-дясна коалиция след евентуални предсрочни избори. А добавката, че това ще се случи само ако социалистите са водещи в такава колаборация, спокойно може да бъде отнесена към вътрешнопартийния пиар и към добрите ораторски умения на новата председателка на социалистите.

Оформя се и една нова тенденция, която досега не е била фактор в политическия пъзел - нито БСП, нито ГЕРБ биха могли да сформират правителство с подкрепата само на една малка партия, която да доминират. Макар че са двете най-големи партии, формациите на Борисов и Нинова нямат необходимото доверие, което да направи възможна комбинация с малък партньор, който на свой ред да им „додаде“ двайсетина депутати. Социологията сочи още, че в следващото Народно събрание едва ли ще има необятен избор от малки партии, които да бъдат групирани компактно за осигуряване на необходимите гласове за подкрепа на правителството. Затова и след президентските избори ще бъдем свидетели на още по-видимо сближаване между БСП и ГЕРБ. Просто и двете партии осъзнават, че се превръщат в единствения си шанс за ново влизане във властта.

Колкото до политическите различия между уж най-големите опоненти в българската политика - те не са чак толкова големи. По определящи теми като запазването на статуквото те са на едно мнение. Най-яркият пример е, разбира се, съдебната реформа.

Подобно съдържание