Те ли са новият Капитан Петко войвода? | Новини и анализи от България | DW | 09.07.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Те ли са новият Капитан Петко войвода?

Има ли изобщо честен начин да се печелят големи пари в България? - терзае се днес Калин Терзийски в нашата авторска колонка. И пресмята парите на онези хора, превърнали се в нещо като новия Капитан Петко войвода.

Преди седмица стоях пред къщата ми в Банкя и чаках жена ми да излезе, за да се качим в стария ни Опел и да отидем някъде. Къде - тя на работа в психиатричната болница в Курило, аз - да взема хонорара си от 50 лева за някакъв написан във вестник материал. Гледах къщата в съседство. Колосална и глупаво построена. Къщата на съседа ми, известен като Митничаря. И аз - през целите десетина години, откак изникна тая гимназия до нас - въобще и не се бях замислял по въпроса: Защо ли неговата къща е толкова грамадна? Просто мимоходом си бях казвал: та нали е митничар, каква да му бъде къщата!

Проклета работа - казах си. Приемаме за даденост купища отвратителни несправедливости и явни беззакония в нашия живот! Приемаме ги като някаква даденост, просто защото са ни били набити в главите така, че да не могат да бъдат подложени на обмисляне. Били са превърнати в аксиоми, в догми. Или най-точно казано - в митове.

Легенда за Митничаря

Vergoldeter Zaun in Wien

Къщи от злато за хора със "заслуги"

Но защо не мислим, а приемаме много неща за очевидни? Защо някои обществени явления (като митничарите милионери) стават чиста проба митове и вече не подлежат на обмисляне и обсъждане? Просто заради навика ли, заради прекомерното повтаряне ли? Или благодарение на намесата на нечия тайна и недобронамерена воля? И кои ли други категории мошеници са превърнати в такъв мит, кои са по подобен начин нарочени за безусловни и задължителни печеливши в рулетката на живота? Има ли други, които така - тайно и полека - стават митове? Тоест - приемаме ги за богати, без да се замисляме. И в крайна сметка - без да търсим отговорност. И изведнъж се сетих: да, големите акули от наркобизнеса.

Тук вече ми се наложи да направя сметка. Когато споделих с приятел какви изчисления правя, той се смути. Как, нима не вярваш, че наркобизнесмен задължително означава богат? - попита ме той. Та нима не виждаш, че наркобосовете карат черни мерцедеси последен модел? Че са се превърнали в същински феодали в някои райони в провинцията?

Но аз все пак се захванах със сметките. В България - проверих аз - има 30 000 хероиново зависими. Данните са на Националния център по наркомании. Като, според мен, тези данни са завишени в съвременен песимистично-трагичен стил, заради типичния български мазохизъм. И така. Тези 30 000 човека имат ежедневна нужда от пакетче хероин. Някъде между 0,25 гр и 1,0 грам. Като сума това е нещо като 600 000 лева. От които печалбата е да речем 50%. Или 300 000 лева. (Предупреждавам, че сметките ми са доста фриволни и не целя да информирам с тях обществото за размера на проблема.)

Значи - 300 000 лева печалба. Това е една много сериозна сума, действително. Но ако я разделим на 50 големи и средно големи града (като приемем, че Люлин и Младост са нещо като средно големи градове), ще се получи сумата от 6 000 лева. Тоест - във всеки голям наркотичен център, от всяка наркобанда се печелят по 6 000 лева. Ако във всяка такава местна банда имат честта да членуват по 10 бандити, то излиза, че те печелят по 600 лева на ден. Което наистина е вълнуващо и впечатляващо.

Митологизираните отрепки

Но все пак: дали - въпреки тая сериозна сума - си заслужава всички вестници да пишат за наркобосовете и за наркобароните като за Момчил войвода и за Цър Арапин? Дали тия сто-двеста човека, които в крайна сметка печелят по-малко от един среден търговец на алкохол с магазинче в някой курорт, са такъв икономически и криминален фактор, че за тях да се правят филми? (Защото най-прочутите български сериали и филми в момента митологизират именно тези отрепки.) Подобно на Петко войвода. Те ли са новият Капитан Петко войвода?

Drogen der Tod im Spiegel

Наркобосовете - героите на новото време

Но след това отново се замислих за митничаря. Колко пушачи има в България? И колко от тях всеки ден си купуват контрабандни цигари? Колко са тези, които пият лекарства, внесени въпреки неясния им произход? И колко българи са консуматори на захар, петрол, алкохол, внесени по полузаконни начини? Със сигурност много повече от 30 000! С други думи: не се ли извършват големите и незаконни машинации в къде-къде по-банални бизнеси? Запитах се: дали ако живееше в наши дни, Ганьо Балкански би станал наркобос? Или отново би си мечтал да вземе Солунската митница? Или пък да стане член на борда на някоя общинска фирма?

Всички ние превръщаме в мит една шепа най-обикновени боклуци и бандити (каквито определено са наркобизнесмените), а откатът пак е едно елементарно отклоняване на вниманието от тия, които търгуват на сиво, на черно и на мръснокафяво с цялата държава и с всичките й леснодостъпни блага.

Накрая ми дойде и един съвсем печален въпрос, който със сигурност всеки българин понякога си задава: Има ли в България изобщо други крупни източници на печалба, освен нечестните?

Автор: К. Терзийски, Редактор: А. Андреев

Редакцията препоръчва

Реклама