Те знаят каква държава искат. Защото спят до книги, не до пистолети | Новини и анализи от България | DW | 20.07.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Те знаят каква държава искат. Защото спят до книги, не до пистолети

Плашат хората по площадите с какво ли не - с комунистите, с икономическата криза и с това, че протестът щял да счупи държавата. Но какво да ѝ счупиш на завладяна държава, освен белезниците?

Дали поколението "Борисов" ще свали третото правителство на Бойко Борисов? Това са децата, станали образовани граждани в този век, на които не бойкоборисовата демокрация, а българското членство в ЕС им отвори света, за да работят, учат и пътуват. Те знаят как функционират развитите демокрации, и че българската им версия прилича на фейк, не разчитат на кариера в партийните йерархии и не биха си направили селфи с Борисов или друг от властта.

Те са зарядът на протеста

Анализатори и политици признават, че младите хора дават цвят и енергия на протестите, които продължават вече 12-ти ден и няма изгледи скоро да спрат. Сред младежите се мяркат и лицата на протестиращи, които също са допринесли да се утвърди модела на завладяната държава - с действия, бездействия или съучастие с ГЕРБ и Борисов. Но ако бившият вътрешен министър на тройната коалиция, а сега лидер на АБВ Румен Петков носи плакат с лика на премиера и ония снимки на нощното шкафче, натъпкано с банкноти от по 500 евро, на саморъчно направените плакати на младежите пише: “Не сме на Радев. Не сме на Нинова. Не сме на Божков“. Защото от телевизионни студия ги предупреждават, че президентът, лидерът на БСП, олигархът, обвинен в 19 престъпления, ги използват - или има опасност да ги използват.

Целта на тия поучения е да внуши на българското гражданство колко незрели са протестиращите, колко наивна е младостта в своите заблуди, че може да оправи света, и че като се налудуват, ще се кротнат. Тези убеждения може и да са били валидни във времената на хъшовете, но не и в ерата на поколението Z (родените между 1991-2001 г.), което вярва, че е по силите му да промени света към по-добро и че заслужава повече, отколкото има.

Тест за зрялост

Днешният понеделник, за който са издигнати призиви за ескалация чрез блокади на съдебни институции, пътища, държавни и общински служби ще са тестът за зрялост. Досега протестите бяха мирни, въпреки някои агресивни действия на футболни агитки и участието на хора с най-различен социално-демографски профил - от нископлатени до такива с добра работа и високи възнаграждения, от млади либерали до възрастни привърженици на БСП и “Възраждане”. 

В деня, в който протестиращите ще опитат да спрат принудително държавата, парламентът обсъжда петия вот на недоверие, внесен от БСП. Както и първия вот през януари 2018 г., и този е заради корупцията. Социалистите решиха да се възползват от вълната на гражданско недоволство, обявявайки курс към разграждане на “олигархично-мафиотската власт”. Независимо дали сигналите за това идват от крилото на лидера Корнелия Нинова или на противниците ѝ, тяхната радикалност е лимитирана - не стига до искане за оставка на главния прокурор Иван Гешев. А младите хора на протеста настояват и за неговата, освен за оставката на кабинета.

Трите плашила

В критични за държавата дни, каквито са днешните, Борисов и неговите адепти извадиха плашилата. Те се побират в пет думи: “Без нас ще стане зле”.

Редакцията препоръчва

Първото плашило: “Внимавайте, да не дойдат пак комунистите на власт!“

За зло или за добро, протестиращите по улиците младежи не се плашат от него. Те не са били още родени или са били деца, когато е управлявала БКП, а по-късно и БСП. В учебниците, по които са учили, тоталитарният режим е схематично и скучно представен, а най-новата история отсъства - за сметка на “героичното българско минало”. Едва миналата година в учебниците беше упоменато, че комунистическият режим е бил обявен за престъпен със закон. Историите на баба и дядо за социализма са в повечето случаи носталгични и твърде рядко - обективни.

А и какво ги интересува младите хора миналото, та те имат само бъдеще.

Второто плашило:“Нищо не ни задържа в управлението, освен отговорността, че опозицията отново ще счупи държавата!”

И на това плашене не му се връзват особено. Какво да ѝ счупиш на завладяна държава, освен белезниците. Икономическата ситуация в условията на несекваща пандемия от Ковид-19 се влошава в глобален и вътрешен план. От един премиер се очаква план за справяне, в зависимост от различните сценарии. Мнозина от хората, които протестират в България и в чужбина, преживяха митингите на СДС през 90-те, Лукановата зима и срива през зимата на 1996-1997 г. С какво повече може да ги уплаши Борисов, след като загубиха илюзиите и спестяванията си, а вече и надеждите за върховенство на правото?! 

Третото плашило: “Наесен ще стане още по-зле!”

Свойствено на младите хора е да са оптимисти. Плашилото е предназначено за онези над 2 милиона пенсионери и близо половин милион бюджетни служители. Хоризонтът на първите е да очакват нищожни повишения на пенсиите на всеки 1 юли и унизителни добавки по Коледа и Великден. Хоризонтът на вторите - материално стимулиране на всеки 3 месеца, страх да не изгубят сигурността и надежди за по-високи заплати. На тези хора властта разчита да вразумят “младите” да не се репчат много.

Хоризонтът на младите обаче е бъдеще в държава, в която да имат желание да живеят. Най-добре да бъдат оставени да си я направят. Те знаят как. Както пишеше на един плакат: “Спим до книги, не до пистолети. Оставка!”

Подобно съдържание

Реклама