Терминаторът с буйния перчем | Новини и анализи по международни теми | DW | 29.03.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Терминаторът с буйния перчем

Още не знаем дали той ще е кандидатът на републиканците за президент. Но никой друг не поляризира американското общество по-силно от Доналд Тръмп. Изявите му много ни напомнят с нещо на Холивуд, твърди Миодраг Сорич.

В Холивуд са заснети стотици апокалиптични филми: комети, които идват от космоса и разрушават нашата синя планета; урагани, които опустошават атлантическото крайбрежие; земетресения, които поглъщат цели градове... Очевидно апокалиптичните сюжети се радват на интерес сред публиката.

По всичко личи, че това важи също и за политиката. Дори и най-големите му противници не откъсват поглед от телевизорите, когато Доналд Тръмп държи предизборни речи и същевременно прави реклама на пържолите "Тръмп" и голфклубовете "Тръмп". Много американци следят изявите на милиардера със смесица от ирония, недоверие и възхищение. "Нека видим докъде ще стигне", си казва средният американец пред телевизора и сяда на канапето с порция чипс.

Медиите - част от шоуто

Американските медии не само предават това шоу - те са неотменна част от него. Например, когато телевизионните водещи (в повечето случаи блондинки на високи токчета) влизат в словесен дуел с Тръмп. Кандидатът с буйния перчем и претендент за републиканската номинация осигурява висок рейтинг на телевизионните програми. И следователно носи добри приходи на телевизиите. Затова са неуместни всякакви морализаторски забележки от рода на: "абе как може да му отделяте толкова много ефирно време на този?". В края на краищата гледането на телевизия е доброволно начинание, а телевизиите трябва да печелят пари. И новините трябва да бъдат развлекателни. Между другото Доналд Тръмп беше телевизионна звезда още преди да влезе в политиката.

Как да го спрем? Този въпрос си задава политическият елит след последните успехи на Тръмп в предварителните избори. Защото, за разлика от холивудските филми, Тръмп ще промени радикално живота на милиони хора, ако вземе че влезе в Белия дом: той иска да въведе митнически бариери, да депортира всички, които нарича нелегални, и да не забрани на мюсюлмани да влизат в САЩ. "Чак дотам няма да се стигне", казват си както поддръжниците, така и противниците му. "Дори да стане така, САЩ са правова държава, а президентът не е диктатор", успокояват се мнозина.

Но разделението на властите функционира само когато политиците са готови да правят компромиси. От години насам обаче те са безкомпромисни. Политическият климат във Вашингтон е отровен и от това печели Доналд Тръмп. Ако не съществуваше блокадата, възникнала на базата на нежеланието на партиите да се договарят, Тръмп изобщо нямаше да се появи в политиката. Тръмп въплъщава в себе си мечтата на много американци за героя, който се опълчва срещу могъщия политически истаблишмънт - като в библейската история за Давид и Голиат. И много американци могат да се идентифицират с нея.

Само от протест ли?

Soric Miodrag Kommentarbild App

Миодраг Сорич

Изглежда само, че консервативните избиратели, разочарованите от "Чаеното парти" и много други фенове на Тръмп не знаят какво точно искат. Те знаят само едно - че политиците, които управляваха страната през последните години, трябва да си ходят. И най-вече това важи за Хилари Клинтън. За републиканците тя е представителка на политическата каста, взела страната за заложник. Вместо да мисли за общото благо, тя са грижи единствено за собствения си джоб.

Американската история предлага известна утеха в тази мрачна атмосфера. Спомня ли се някой за професионалния борец Джеси Вентура "Тялото", който беше бе станал губернатор на щата Минесота? Или за "терминатора" Арнолд Шварценегер, който осем години направляваше съдбините на Калифорния? Когато се кандидатираше за президент, навремето Роналд Рейгън бе обещал да намали данъците, но ги повиши, след като беше избран. По-късно го беше обзела манията за космическа война, но също толкова бързо забрави за тази своя фантазия. Днес Рейгън е смятан за един от най-значимите президенти на САЩ.

Какво поука можем да си извадим от това? Американското общество е преживяло много политически авантюри и авантюристи. Но историята винаги е свършвала с хепиенд. Точно като в Холивуд.