Тема от германските ежедневници

Отзивите за речта са доста противоречиви, като надделяват онези, които не виждат особен стратегически принос на Кьолер в изказаните мнения и препоръки. Любекер Нахрихтен окачествява Кьолер като симпатичен президент, който обаче все още не е намерил своята мярка и пише:

"Който поставя значими въпроси, би трябвало да предложи и някои отговори, макар и съвсем мънички. Да покаже какви да са първите стъпки, които все пак да отвеждат малко по-напред. Само, че подобна сила на мисълта президентът очевидно не притежава. Той се повтаря, репетира гласът на народа и си остава на ниво "общоизвестни неща". Кьолер извисява глас в хора на отцуждените от политиката, на които демокрацията постепенно им омръзва или им става неудобна. Той настоява за друго избирателно право и за по-малко данъци, и е срещу детската бедност. В това няма нищо погрешно, но човек няма нужда да е федерален президент, за да се сети за тия неща."

Франкфуртер Рундшау признава, че Кьолер е напипал някои важни теми, но също недоволства от това, как се е справил с тази задача:

"Който е изучавал нашия политически ред, иска да го промени" Какво изречение само! И какви възможности дава то - например за критика на актуалната политика, встрани от евтиното недоволство срещу партиите и политиците. С нещо като малка президентска програма, как да се предотврати легитимационната криза на политическата сфера. Тук наистина има дебат, в който президентът можеше да се включи. Призивът на Хорст Кьолер "да се осмелим към повече демокрация" се превърна обаче в каталог с предложения за промени в избирателното право, придружени от каталог с апели от сорта на "бъдете мили мо между си".

Много от изданията виждат и влиянието на предизборната борба за президентския пост върху вчерашната реч. Тагесцайтунг пише :

"Хорст Кьолер очевидно не би желал да засегне никого прекалено силно- това беше дипломатически жест ,отправен към всички възможни посоки. Толкова по-ясно прозвуча неговият наивен, оптимистичен тон. Ако всички са добронамерени и се заловят за работа, тогава ще оправим глобалните промени в климата, че и световните фенансови пазари. Това е веруюто на Кьолер, както и неговото радостно послание."

Франкфуртер Алгемайне Цайтунг обратно вижда положителни моменти във вчерашната реч, макар да признава, че смесицата от бащински похвали и меки критики, които трябва да окуражават за нови дела, не е съумяла да въодушеви гражданите:

"Това обаче не беше и целта на тази реч. Кьолер, който не се противопоставя на титлата "президент на гражданите", отново я държа като адвокат на обществото, което не е прекалено разглезено от грижите на партиите и като глас на онзи практически разум, към който той зове."