Тежко изпитание за Киев | Новини и анализи от Европа | DW | 20.07.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Тежко изпитание за Киев

Украинското правителство бърза с даването на фактическа автономия на проруските сепаратистки области в Източна Украйна - едно от централните условия в Минските договорености. В Киев обаче се надига съпротива.

Студеният душ от Москва не закъсня. Подготвяният от Киев проект за конституционна реформа представлявал “упражнение в политическа демагогия”, заяви в петък руското външно министерство. Той не съответствал на подписаните в Минск с посредничеството на Запада мирни споразумения между сепаратистите в Източна Украйна и правителството в Киев. Сходни изявления направиха преди това и представители на бунтовниците, според които конституционните промени не били съгласувани с тях, което е в нарушение на Минските договорености.

В Киев са на различно мнение. Проектът за конституционна реформа стриктно се придържа към споразуменията, изтъкна президентът Петро Порошенко преди гласуването в четвъртък в парламента. С 288 гласа “за” депутатите одобриха внасянето на проекта в Конституционния съд, който също трябва да го одобри (вероятно до края на август) преди да бъде гласуван от парламента на две четения, от които второто с тъй нареченото конституционно мнозинство от най-малко 300 гласа.

Защо Киев бърза?

Това е втората реформа в украинската конституция след приемането ѝ през 1996 година. Тя трябва да осигури прилагането на Минските мирни договорености и да уреди статута на източните украински области Донецк и Луганск, които от близо година са под контрола на проруските сепаратисти. При това Киев няма никакво време за губене. В Минск украинското правителство се задължи да децентрализира въпросните райони, тоест да им даде повече правомощия. Конкретно за въгледобивния район Донбас, където се водят боеве, това означава, че сепаратистите се освобождават от наказание и преследване, ще участват при определянето на ръководните длъжности в съда и прокуратурата и ще имат право на свои сили за сигурност (”Народна милиция”). Украйна се задължава още да оказва финансова подкрепа на тези области. Новата конституция трябва да влезе в сила до края на 2015 година.

Натиск от Запада?

Ostukraine Donezk pro-russische Rebellen Separatisten

Ще се отърват ли от наказателно преследване проруските сепаратисти в Източна Украйна?

За значението на реформата красноречиво говори фактът, че на гласуването в украинският парламент присъства помощник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд, отговаряща за Европа. На предварителна среща с депутати в Киев тя пледира за тяхната подкрепа за проектореформата. Два дена преди гласуването германската канцлерка Меркел и френският президент Франсоа Оланд пък разговаряха по телефона с председателя на украинския парламент Володимир Гройсман, за да подчертаят важността на вота. На този фон някои политици в Киев говорят за натиск на Запада - открит и зад кулисите.

“С тези конституционни промени ще легитимираме статута на окупираните области, което е поражение за Украйна”, заяви Сергей Тарута, бивш губернатор на Донецка област. “Върху Украйна беше упражнен груб натиск”, казва за ДВ и киевският външно-политически експерт Богдан Яременко. Според него, Западът се опитва да реши конфликта на гърба на Украйна. Президентът Порошенко отрича върху страната му да е бил упражняван натиск.

Ясно е едно: конституционната реформа поставя Украйна на тежко изпитание. Показа го и самото гласуване, на което повече от 20 депутати от партията на Порошенко се въздържаха. Десет въздържали се имаше и сред управляващия “Народен фронт” на премиера Арсений Яценюк, докато проруският “Опозиционен блок”, състоящ се от членове на Партията на регионите на бившия президент Виктор Янукович, приветства проектореформата.

Съпротивата расте

Putin Wirtschaftsforum in Sankt Petersburg

Противниците на конституционната реформа я определят като "победа за Путин"

Критичните гласове стават обаче все повече. Мнозина се възмущават и смятат, че Киев избързва с мерките, тъй като засега остават неизпълнени главните искания към сепаратистите, посочени в Минските договорености - изтеглянето на всички въоръжени групи и затварянето на границата с Русия. Наблюдатели посочват, че липсва какъвто и да било график за това.

Най-остро критикува проектозакона зам.-председателката на украинския парламент Оксана Сироид. Нейната партия “Самопомощ” участва в правителствената коалиция, но гласува срещу реформата на конституцията. “Всеки извънреден статут на Донбас би легитимирал присъствието на руски части и партизански чети на украинска територия”, възмущава се Сироид във Фейсбук и получава, пак там, много одобрителни реакции.

За “капитулация” пред Путин и сепаратистите предупреждава и Серхий Рахманин от авторитетния киевски седмичник “Дзеркало тижня”. “Предлага ни се да освободим от наказание престъпници и да ги финансираме от държавния бюджет”, написа Рахманин след гласуването в парламента. Неговото опасение е, че конституционната реформа ще изостри вътрешно-политическата ситуация и ще доведе до ново напрежение в Украйна.

Редакцията препоръчва

Реклама