Тегне ли над България руска заплаха? | Новини и анализи от България | DW | 30.08.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Тегне ли над България руска заплаха?

В публично разискван документ на българското правителство Русия се сочи като заплаха за националната сигурност на страната. Николай Цеков разговаря по този повод с българския министър на отбраната и двама експерти.

Българското военно министерство публикува документ "Визия 2020: България в НАТО и в Европейската отбрана", изготвен от експерти от две министерства и Националната разузнавателна служба. Според документа, Русия застрашава националната сигурност на България и двете страни са "в информационна война". Служебният премиер Георги Близнашки заяви, че написаното в документа не е било предварително обсъдено и критикува част от текста. Президентът Росен Плевнелиев защити проекта. Междувременно текстът беше оттеглен на заседание на Съвета за национална сигурност.

Авторите на спорния проект обясняват, че подалото оставка правителство на Пламен Орешарски не е успяло да подготви и съгласува националните позиции по повечето от 20-те точки за обсъждане от президентите и военните министри по време на планираната за началото на септември среща на върха на страните-членки на НАТО в уелската столица Кардиф. Министърът на отбраната в служебния кабинет доц. Велизар Шаламанов изтъква, че проектът „Визия 2020“ обобщава позициите на всички ангажирани в системата на националната сигурност институции – от специалните служби до Военната академия и БАН. "Като първи етап в изработването му проведохме обсъждане с представители на неправителствения сектор. Прозрачността в случая беше много важна, защото в България липсва открит дебат по проблемите на външната сигурност", посочва военният министър.

Bulgarien Verteidigungsminister Welizar Schalamanow

Българският министър на отбраната Велизар Шаламанов

Сериозният проблем с Русия

Той не приема доводите на премиера Георги Близнашки, че от отделен и кратковременен конфликт, каквато е намесата на Русия в Украйна, не могат да се правят изводи за дългосрочни опасности пред българската сигурност. „Руската инвазия, изтъква министърът, не е краткосрочна, а планирана, дългосрочна и с тенденция към разрастване. Партньорството на Москва с НАТО беше прекратено и сега Русия сочи Алианса за свой основен противник. Началото на сериозната и застрашителна за България промяна на ситуацията откъм североизток започна още с войната на Русия с Грузия в подкрепа на сепаратистки движения в Черноморския регион. Политиката на Кремъл прерасна в „горещи конфликти“, каквито са инвазията в Крим и Донбас, след като Украйна тръгна към интеграция с Обединена Европа. Плановете на Путин и неговото обкръжение за възвръщане на руската хегемония в бившите съветски републики включва използването на прийомите на „хибридната война“, включваща конвенционални средства, партизанска, информационна и кибернетична война. Срещу България се води информационна война с помощта на руски и български политически, финансови, икономически и медийни субекти и средства. За целта се използва енергийната зависимост на страната от руски енергоизточници “, обобщава министър Шаламанов част от изводите на анализаторите, работили върху „Визия 2020“.

Той изтъква, че експертизата във „Визия 2020“ се базира "единствено и само на открити източници на информация в страните-членки на НАТО", като са направени и "консултации с посланиците на нашите партньори в София“. Според министър Шаламанов, „Визия 2020“ ще бъде българската позиция на срещата на НАТО в Кардиф, която ще възвърне поне част от доверието на съюзниците на България към страната, определяна често като „Троянския кон на Русия“. Актуално социологическо проучване, цитирано от излизащия на английски език македонски интернет-сайт independent.mk показва, че понастоящем 25 на сто от българите биха избрали страната им да се присъедини към Евразийския съюз на Путин срещу 40 на сто гласували в полза на Европейския съюз и НАТО.

Bulgarien Interimsregierung

"Хармонията" беше вчера - "Визия 2020" изостри напрежението между служебния премиер и президента

Защо Близнашки и Плевнелиев се разминаха относно Русия?

Политологът Антон Тодоров свързва раздвоението на служебния премиер и бивш социалист Георги Близнашки по приоритетите на външната сигурност на България с миналото му като крайно ляв функционер на БКП и приближен на диктатора Живков съветник. „Близнашки винаги е стоял много близо до бившия президент Георги Първанов, който заема откровено проруски позиции и бе сред най-активните противници на членството на България в НАТО. Президентът Плевнелиев би трябвало да знае повече за бекграунда на своя избраник за служебен премиер, както и за възможните последици от подобен избор. В същото време не забравихме ли много бързо изводите от компетентния анализ на Федералната служба за сигурност на Германия, че Русия има интерес България да фалира?“- напомня политологът.

Според него, военният министър е имал куража на малцина български администратори без колебание да назоват проблемите на страната си с истинските им имена. Горчивият опит в подобни случаи сочи, че дръзналите да се противопоставят на „Големия брат“ български политици и високопоставени технократи по традиция биват спохождани най-малкото от тежък срив в кариерата им, изтъква Антон Тодоров.

Според евродепутата Андрей Ковачев, налице е комуникационен проблем между премиера Близнашки от една страна и военния министър Шаламанов и съставителите на проекта „Визия 2020“, от друга. „По ирония предизвикалият яростна полемика проект за документ изигра много позитивна роля в българското публично пространство, защото даде ясно да се разбере кой кой е в него и кой каква политика защитава. Явно някои известни политици и анализатори се припознаха в източниците на проблемите, визирани от „Визията“. При това не говоря за субекти като Сидеров и други олицетворения на „Петата колона“, а за влиятелни фигури в политиката на национално равнище“, заключава българският евродепутат.

Редакцията препоръчва