Татяна от Запорожие: ″Ще се върнем, само да спрат бомбите″ | Новини и анализи от Европа | DW | 07.04.2022
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Татяна от Запорожие: "Ще се върнем, само да спрат бомбите"

"Пристигнахме в Полша, но там нямаше къде да останем. Бежанците от Украйна бяха твърде много." Това разказва Татяна от Запорожие. С близките си тя дошла в Германия. Днес е в Бон. "Ще се върнем веднага щом бомбите спрат."

Стотици хиляди украински бежанци са пристигнали в Германия от началото на войната в Украйна насам. Броят на официално регистрираните е над 300 000. Има ги и в старата столица Бон, където първо ги записват в общината, а след това им предоставят адреси на служби, към които да се насочат. 40-годишната Татяна, доскорошна управителка на супермаркет, е дошла заедно с двете си дъщери, със сестра си и с нейните деца. Петгодишният Вовка е най-малкият от тях. Всички възрастни наоколо му се възхищават - как е успял да издържи дългото пътуване.

"От Запорожие сме и успяхме много бързо да напуснем Украйна - влаковете пътуват често, евакуират хората централизирано и организирано, не беше сложно. Заминахме на 11 март, но знам, че и сега евакуацията е възможна - моя приятелка отпътува наскоро. Много хора заминават, защото се страхуват, взривовете са изключително много - сирените се чуват постоянно, страх ни е дори да спим нощем. Страх ни е и да излизаме навън, дори да няма активни бойни действия. Децата плачат, отказват да се хранят, стресът е непрестанен - заради постоянната необходимост да се бяга към бомбоубежищата. За една нощ сирените могат да прозвучат и 3-4 пъти и да накарат хората да се втурнат към убежищата. Всичко това е много страшно и затова този, който може, заминава."

Редакцията препоръчва

"В Полша нямаше къде да останем"

Самата Татяна е оставила в Украйна съпруга си. "Мъжете ни останаха в Украйна. Хубавото във всичко лошо е, че имаме възможност да се чуваме редовно." А как е избрала именно Германия?

"Не сме избирали Германия, за нас беше важно да заминем някъде. Пристигнахме първо в Полша, но там хората са твърде много - нямаше как да останем, нямаше как да намерим къде да се установим. Казаха ни - ако имате възможност и ако издържите, пътувайте по-нататък, изберете накъде да поемете. Има и автобуси, и влакове, има и много доброволци, които помагат. В Полша оказват огромна помощ на бежанците. Още щом преминахме границата на 11 март, което стана през нощта и беше страшен студ, веднага ни дадоха завивки, топла храна, чай, бонбони за децата. Дадоха им и играчки и макар да ставаше дума за елементарни дреболии, децата така се зарадваха - притискаха играчките към себе си, като че ли за първи път виждат нещо подобно", разказва Татяна и продължава:

"Настаниха ни в разпределителен център, където имаше храна, можеше да се отиде до тоалетна, работеше медицински пункт. Хората наистина бяха много - трябваше да спим на пода, на който бяха поставени матраци. И макар че беше спокойно и не беше студено, не можехме да останем завинаги. Имаме приятели в Чехия, с които се чухме няколко пъти, но те за два дни така и не успяха да ни намерят жилище. Казаха ни: "Хората са толкова много, че не можем да ви помогнем". Те вече бяха приютили свои роднини и нямаха място за нас. И техният съвет беше - заминавайте някъде по-надалеч."

"Така се озовахме в Бон"

Татяна, сестра ѝ и децата им решили да поемат към Германия. "Взехме автобуса и дойдохме. Автобусът беше доброволчески, той ни докара до Берлин. Беше изпратен от автобусна фирма, която беше готова да ни плати и нощувките в хотел в Берлин за две седмици. Ние останахме там една седмица, а оттам заминахме за Бохум - в тамошния център за разпределение на украинските бежанци по лагерите в германските градове. В Бон живяхме две седмици в такъв лагер и сега вече, след като ни регистрираха в общината, разполагаме с нов адрес, към който да се насочим. Но не знаем какво ни очаква там - тръгваме към неизвестността."

А дали искат бързо да се върнат в Украйна - или биха искали да останат по-дълго в Германия? "Не става въпрос за искане - засега ни е важно там нещата да се успокоят, да няма повече бомби. Щом спрат, ще се върнем", казва Татяна.

Тя и близките ѝ тръгват нататък по пътя си - към един от кварталите на Бон, където се намира следващият им дом. Носят само най-необходимото, а част от него са и две топки за игра за малкия Вовка.

***
Вижте и това видео от нашия архив:

Сергей и Лена от Киев, които намериха спасение в София

Подобно съдържание