Там не се боят от руснаците | Новини и анализи от Европа | DW | 21.10.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Там не се боят от руснаците

Във финландското градче Лапеенранта изобщо не се боят от руснаците - точно обратното. Граничното селище печели от ежедневния приток на съседите от изток, които идват във Финландия с една-единствена цел - да харчат пари.

На шопинг - заради това идват в Лапеенранта много от гражданите на съседна Русия. Те товарят багажниците си с шоколади, кухненска хартия, консерви, дрехи и всякакви други стоки. От паркинга на супермаркета в Лапеенранта до границата са само 27 километра. Дневно оттам минават около 4 000 руснаци. Поне доскоро са били толкова - преди кризата и санкциите.

Във финландското градче, обитавано от общо 72 хиляди души, са се ориентирали изцяло към гостите от Русия - търговските центрове са осем, а още един е в процес на модернизация, на много места е назначен рускоговорящ персонал. "Руските туристи са доста взискателни - знаят много добре какво искат", споделя една продавачка.

След въвеждането на санкциите броят на руските туристи в Лапеенранта е намалял значително - към момента с около 10 процента. А и тези, които идват, могат да си позволят по-малко, отколкото преди. Последствията не закъсняват: три магазина е трябвало да затворят, други са съкратили работното си време.

500 милиона евро за дрехи и храни

В бутиците на търговския център "Галерия" всичко е по-шик, по-пъстро и по-лъскаво, отколкото се харесва обичайно на финландките. Но тук целевата група е друга. През 2013 година клиентите от Русия са оставили 200 милиона евро в Лапеенранта само за дрехи, а още 300 милиона са похарчили за хранителни продукти.

Във времената на СССР финландският граничен град живее най-вече от дърводобивната промишленост. Тогава посетители от изток не е имало. А днес именно те осигуряват основния поминък - постоянно се инвестира в нови магазини и хотели.

На моменти обаче градът изглежда така, сякаш е окупиран - много от финландците ходят на пазар едва тогава, когато руснаците са си отишли. Непосредствено след края на Съветския съюз по магазините в Лапеенранта закачат табели, на които е изписано: Разрешено е влизането на до трима руснаци едновременно. Продавачите се опасявали, че не биха могли да се справят с по-голям брой клиенти, особено що се отнася до магазините за алкохолни напитки. Това отдавна вече не е така. Днес финландците разказват съвсем други истории - например за офертата, която 73-годишна местна жена получила от един руснак: да му стане жена срещу 30 000 евро. "Просто много им се иска да напуснат Русия", гласи обяснението.

Finnland Grenze zu Russland Werbung schilder auf Russisch

В Лапеенранта - на руски

Финландия винаги е имала особени отношения с Русия. Никоя друга европейска държава няма по-дълга граница с руснаците, нито пък толкова обща история. До обявяването на независимостта си през 1917 година Финландия се явява Автономно велико херцогство към Русия. През Втората световна война е подчинена от Съветския съюз, но никога не е била окупирана. Вместо това получава извънреден статут между Изтока и Запада - тогава възниква и понятието "финландизиране". Днес страната е членка на Европейския съюз, но икономическите ѝ връзки с Русия са все още много интензивни. Съответно и санкциите я засягат в по-голяма степен.

Нови страхове

Финландия и до днес не се е присъединила към НАТО. Повечето граждани на страната - 58 процента според последните проучвания, отхвърлят това членство. Поддържат го само 26 на сто. Същевременно обаче над половината финландци се чувстват заплашени от Русия - заради подхода ѝ в Украйна. "Това е една нова Русия", казва Тея Тиликайнен, директорка на финландския Институт за международни отношения. Тиликайнен предполага, че присъединяването на Финландия към НАТО ще стане една от горещите предизборни теми през следващата година.

Мирка Раман, която работи в градската управа на Лапеенранта, е категорично против членството на Финландия в Алианса. "Както се вижда по европейските санкции, ние сме засегнати първи и в най-тежка степен", посочва тя. По-възрастните хора още помнят войната. Още помнят какво е да изгубиш родината си. Град Виборг, който тогава е вторият по големина във Финландия и само на час път от Лапеенранта, сега е руски.

След войната е прокарана и дългата 1 300 км граница. Паси Нику от граничната служба разполага с достатъчно статистика: "неговият" граничнен преход се прекосява до 10 000 пъти дневно, а девет от всеки десет преминаващи са руснаци.

Редакцията препоръчва