Талеб - маниакът-милионер | Начало | DW | 25.03.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Талеб - маниакът-милионер

Насим Талеб знае, че нищо не знае. Но пък мрази много хора и неща: банкерите, климатиците, журналистите, вратовръзките, грижовните майки. Той винаги е залагал на най-невероятното и така става богат. И то много богат.

Първата му книга остава в списъка с бестселъри на "Ню Йорк Таймс" цели 36 седмици, преведена е на 32 езика и е продадена в три милиона тираж. Оттогава насам той преподава в Оксфорд и Ню Йорк, пише афоризми, изнася доклади и обяснява какво и кого мрази: Нобеловата награда за икономика, банкерите, кремовете против слънчево изгаряне, климатиците, многознайковците, журналистите, елитните университети, нормалните училища, вратовръзките, стимулантите, маркетинга, твърде грижовните майки и социалните науки.

Той обича и да си представя колко прекрасно би било, ако някои известни икономисти бъдат набити публично. Твърди, че модерната медицина изобщо не е допринесла за удължаването на живота. Освен това дава и идеи за фитнес (като тази с носенето на тежки предмети по тялото) и диети (Не яжте само плодове, ако обичате тирамису!). Нищо чудно, че британският премиер го цени високо като съветник, а хонорарът за новата книга на "най-яркия съвременен мислител", както го нарича "Сънди таймс", е 4 милиона долара.

Buchcover : Antifragile , Nassim Taleb

Nassim Taleb (2012): "Antifragile"

На среща с "черния лебед"

Маниакът, за когото става дума, се казва Насим Никълъс Талеб. Новата му книга "Аntifragile", която отскоро е и на германския пазар ("Antifragilität"), представлява най-вече една теория. Но не и формула за света, тъй като светът си е неразбираем, респективно и Насим Талеб знае само, че нищо не знае.

За да бъде разбрана неговата философия, трябва да се има предвид най-тежкият период в живота му - между 2004 и 2008, когато работи като мениджър на хедж фондове. Това е  времето на супер мозъците от Уолстрийт и на убеждението, че с достатъчно математическа интелигентност и със съответните финансови инструменти може да се изчисли и обхване всяка евентуалност. В крайна сметка "хедж фонд" означава точно това: че защитният "плет" пред собствеността може да се вдигне и около бъдещите проекти.

Талеб контрира със следната поанта: да, сигурно може да се предвиди всичко - освен непредвидимото. И аргументира с един пример от философа Карл Попър: може цял живот да сте срещали само бели лебеди, но това съвсем не означава, че не съществуват и черни. И понеже Талеб е не само човек на думите, но и на делата - той залага пари на "черния лебед", и то много пари.

Стратегията на Талеб е в пълно противоречие с обичайния подход на брокерите - той залага всеки ден на срещата с "черния лебед", т.е. на едно неочаквано събитие, което може да вдигне рязко борсовия барометър, респективно - да се получи огромна премия. Вместо да прави ежедневно малки залози с минимален риск, които биха довели до малки печалби, Талеб е готов всеки ден да загуби по нещо - в името на голяма печалба някой ден.

Преди повече от десет години списание "Ню Йоркър" описва колко жестока е тази стратегия - Талеб губи ежедневно стотици хиляди долари. Тези, които залагат срещу него, стават с всеки следващ ден по-богати, самият той - все по-беден. Талеб получава нервни тикове, слуша само определени композитори, паркира все на едно и също място, яде само една и съща храна. "Финансовият свят ме мразеше страстно, всички мислеха, че съм идиот", казва Талеб.

USA Wetter Hurrikan Sandy Ney York Börse wiedergeöffnet

Месеци наред Талеб залага на "черния лебед". Но ето, че изведнъж става приказно богат.

Уроците на природата

Въпреки всичко Талеб остава верен на своята стратегия. И ето, че няколко месеца по-късно инвестиционната банка "Лемън брадърс" обявява фалит и започва  световна финансова криза. А Насим Талеб изведнъж става богат, при това супер богат. Тогава той заключава: "Бях прав, за разлика от всички останали."

Чувството на триумф се откроява и в новата му книга, с която той демонстрира превъзходството си над "експертите". Същевременно се ядосва, че макар да се е оказал прав, не е успял да наложи убежденията си. Финансовата система все още е твърде могъща: вместо да се смалят до обозрими мащаби, банките са станали още по-големи и мощни. При това решаващите играчи все още не носят никаква отговорност - ако загубят залозите си, плаща данъкоплатецът. Освен това финансовата система все още е твърде обвързана: сривът на една банка може да повлече всички останали.

"Системата драматично показа колко е крехка, но въпреки това не се взимат никакви поуки за увеличаване на "антикрехкостта"", критикува Талеб и допълва: "Най-добрият урок за това дава природата: хората имат два бъбрека, от които единият може да се махне; един мравуняк се състои от много мравки, така че някои могат да умрат. И изобщо природата е организирана така, че всеки пожар, всяка суша или епидемия накрая само я укрепват. В този смисъл "антикрехкостта" не само позволява да се удържи на ударите, но те й дават и повече сили."

АГ, ДПА, ЗЦ, ЯФ, Б. Михайлова/Редактор: М. Илчева

Редакцията препоръчва