Така не може, г-н президент! | Новини и анализи от Европа | DW | 03.11.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Така не може, г-н президент!

Има ли право германският президент да изразява партийни пристрастия? Макар да е разбираема позицията на общественика и правозащитника Гаук, това все пак е недопустимо, пише в коментара си Фолкер Вагенер.

default

Йоахим Гаук

Йоахим Гаук винаги е бил политически ангажиран човек: правозащитник в ГДР и бивш ръководител на Службата за архивите на Щази. Той не крие своята биография, нито политическите си пристрастия. Той винаги отстоява своите позиции, той е политически автентична личност! Само че задачата му е да запазва неутралност, да умее да изглажда конфликти, с две думи - да се държи като президент. Това е изискване и на Конституцията. Само че Гаук нерядко влиза в нова роля и от позицията на най-високия пост в държавата се намесва в различни спорове, в които взима страна.

Под впечатлението от украинската криза, Гаук гневно се накара на руснаците и то тъкмо в навечерието на годишнината от началото на Втората световна война. С това той отиде твърде далеч. Сега пък обяви за "проблематични" претенциите на Левицата да оглави коалиционното правителство в провинция Тюрингия, макар основанията й да са напълно законни.

Впрочем случаят в Тюрингия занимава не само източногерманеца Гаук - най-вече в западните провинции се нароиха самозвани апостоли на справедливостта, които яростно тълкуват изборните резултати в Тюрингия. Говорят за позор, та дори за "нехигиенична" политическа ситуация.

Четвърт век след падането на Берлинската стена Левицата все още се радва на солидна подкрепа в източните провинции. Тя е нужен партньор за различни коалиции, а на общинско ниво се ползва с имижда на партия, която се грижи за проблемите на хората. Всичко това допринася за популярността на партията-наследничка на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) сред източногерманците днес. В източните провинции Левицата е фактор в политиката. Смяната на системата отчасти сви влиянието й, но не успя да я маргинализира. Тъкмо обратното.

Рамело - по-различният ляв политик

Това се потвърждава и сега в Тюрингия, където кандидатът на Левицата Бодо Рамело е номиниран да състави следващото провинциално правителство. Ако успее, той ще е първият в Германия провинциален министър-председател от Левицата. Това обаче си има своето обяснение: Рамело изобщо не отговаря на клишето за източногерманските социалисти (бивши комунисти) и в този смисъл трудно може да бъде свързан с някогашната ГЕСП. Рамело по произход е от Запада, верующ протестант, а икономическата му политика е типично консервативна. Той разчупва многобройни табута и изобличава всевъзможни клишета за Левицата. Смятан е и за човек, който добре разбира източногерманците. В продължение на години "бунтарят от Хесен" беше под наблюдението на Службата за защита на конституцията. Сега обаче е на път да бъде избран за министър-председател на Тюрингия, а това истински разгневи консерваторите.

Deutsche Welle Volker Wagener Deutschland Chefredaktion REGIONEN

Фолкер Вагенер

Очевидно те не могат да приемат това, че един наследник на ГЕСП се готви да управлява "децата на мирната революция" от 1989. Затова те се питат, колко от миналото на ГЕСП все още се крие сред другарите на Бодо Рамело? Същото се пита и Гаук, който в тази връзка повдига въпроса за доверието към Левицата. И припомня за хора като депутата Франк Кушел, навремето работил за Щази, или за Ина Лойкефелд, донасяла на Щази за граждани на ГДР, готвещи се да бягат на Запад. Те, както и някои други политици, са бреме за Левицата, което цели 25 години след рухването на режима в Източен Берлин продължава да хвърля сянка на съмнение върху партията-наследничка на някогашната ГЕСП.

"Освобождение" от ХДС?

Макар никой да не го казва открито, случващото се в Тюрингия е на практика нещо като лабораторен експеримент, проправящ пътя към бъдещи коалиции на социалдемократите с Левицата и на федерално ниво. Защото там, където социалдемократите и Зелените не успяват да постигнат мнозинство за управление, доскоро имаха само една опция - широка коалиция с християндемократите.

Коалицията между социалдемократите, Левицата и Зелените е и единствената възможност за излъчването на бъдещ канцлер на социалдемократическата партия. Създаването на такава коалиция на федерално ниво обаче вероятно би накарала Гаук да сънува кошмари. Но такива са, в крайна сметка, законите на демокрацията, а един федерален президент няма право да им се противопоставя с партийните си пристрастия.

Редакцията препоръчва

Реклама