Така ли се влиза в историята? | Новини и анализи по международни теми | DW | 14.11.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Така ли се влиза в историята?

За много американски президенти вторият мандат се оказва критичен. Бил Клинтън се забърка в аферата "Люински", а доверието към Буш се срина заради иракската война. Вторият мандат на Обама също не е лишен от проблеми.

Във втория президентски мандат по правило се струпват редица фактори, които дават негативно отражение - в правителствения екип се е натрупала умора, ключови фигури напускат и се налага да бъдат заместени с хора от "втория ешелон". Радостната тръпка от новите предизвикателства е отминала, обществеността поставя по-строги изисквания. Всичко това се случва сега и на Обама - така че регистрираният спад на доверието към него е една донякъде нормална тенденция. Но само донякъде.

Непоследователността, хаотичността или дори некомпетентността в прилагането на важни вътрешнополитически проекти и външнополитически намерения са просто невероятни. Най-важното начинание на Обама във вътрешната политика - здравната реформа, стартира със сайт, чието функциониране дори не е било изпробвано предварително. Разбира се, президентът не се занимава с подобни технически въпроси, но проектът, с който той искаше да влезе в учебниците по история, все пак трябваше да е организиран по-добре. Ресорната министърка отдавна трябваше да е уволнена.

Очевидни проблеми

Към това се добавя обстоятелството, че Обама беше принуден да се извини за една очевидна предизборна лъжа. Защото не е вярно, че всеки може да запази здравната си осигуровка и след въвеждането на здравната реформа, както президентът постоянно твърдеше по време на предизборната си кампания. Обама, който се бе обявил за максимална прозрачност, излъга обществеността - явно това му се е струвало оправдано.

Рекапитулацията на неговата политика по отношение на Сирия пък изглежда по следния начин: Асад все още е на власт, Хизбула разширява влиянието си, а най-важните съюзници на САЩ в региона - Израел и Саудитска Арабия - са разочаровани. Външнополитическото доверие към Обама е нарушено тежко заради неговата непоследователна позиция по редица въпроси, включително по отношение на това дали да има военна акция срещу сирийския режим.

Аферата около АНС

Bundeskanzlerin Merkel NSA Überwachung Obama Symbolbild Lädiertes Bündnis

Аферата около подслушваните телефонни разговори на канцлерката Меркел влоши германско-американските отношения

Скандалът с АНС е особено показателен за арогантността на американската администрация спрямо важните ѝ съюзници. Веднага след като се разбра, че канцлерката Меркел е била подслушвана, Обама трябваше да изпрати външния си министър Кери в Берлин. Но и в това отношение имаше най-напред забавяне, а чак след това едно измъчено извинение от страна на Кери през вестник "Билд". Истинският кризисен мениджмънт изглежда по друг начин.

Американското правителство междувременно би трябвало да е наясно с какви информации разполага Сноудън. И Обама би трябвало да има смелостта да признае това, дори и да не му е приятно. Но все пак би било по-добре, отколкото постоянно да се действа под заплахата от нови неприятни разкрития. Един бивш директор на АНС наскоро формулира нещата така: "Лошите новини не стават по-добри с времето". Казано другояче: оставащата част от втория мандат на Обама трябва да се подобри съществено - и то спешно.

Редакцията препоръчва