Тайнствата на българската алхимия | Начало | DW | 26.09.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Тайнствата на българската алхимия

Феноменът "български политик" си остава загадка дори за най-добрите познавачи на материята. Кой, как и защо създаде това явление? Въпрос с повишена трудност, но не и за Иван Кулеков. Ето неговата (сатирична) версия:

В края на 20-и и началото на 21-ви век в България процъфтява алхимията. Възникват безчет алхимични лаборатории, наречени партии, където непрекъснато се провеждат опити от българина да бъде създаден политик. Фашизоидо-комуноиди, прелъстени и изоставени, пияници, обикновени психопати и други утайки се объркват със сребърници, вестници, кабеларки и протести, добавя се мед и масло и сместа се подгрява до кипене. По време на краткия кипеж образуваните мехурчета хвърлят златисти отблясъци и създават впечатлението, че се ражда не един, а цели 240 политици. Но когато огънят угасне и сместа се втвърди, става ясно, че се е получила само шлака.

Yes, we can!

Алхимиците се тюхкат на (доколкото имат) ум: язък за сребърниците, язък за вестниците, язък за ос-тав-ка! и у-бий-ци!; жените им мрънкат: по-добре да бяхме сварили компоти; децата им изпращат есемеси: sbogum otivam da mia 4inii. Обаче нали „човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му“ и „Yes, we can“, алхимиците зарязват жените и децата, намират си любовници и продължават опитите. Изстъргват сгурията, омесват я с още сребърници, още вестници, ос-тав-ка! и у-бий-ци!, но този път, след като кипне, ѝ добавят и вълшебни думички на (доколкото имат) вкус: „Ние винаги сме били за развитието на майките“, „Ние винаги сме били за и против тютюнопушенето“, „Ние винаги сме били за покачване нивото на река Дунав без изменения“, „Ние винаги сме били“. Както и: „Моята приятелка Меркел“, „Моят приятел Путин“, „Моят приятел Ердоган“, „Моят приятел Слонът“. А също и: „(Нецензурен израз)“, „(Нецензурен израз)“, „(Нецензурен израз)“.

Ivan Kulekov DW Bulgarien

Иван Кулеков

Едно революционно постижение

По време на кипенето мехурчетата се издуват като предизборни балони и хвърлят още по-златисти отблясъци. И резултатите не закъсняват: аха от българина да се получи политик. Само че получилото се дори не е сгурия, а едно голямо миризливо Нищо. Което, като се има предвид действащият откакто свят светува Закон за запазването на материята, е революционно, гениално, велико, божествено постижение на българската алхимия. Но това Нищо не удовлетворява алхимиците - за тях алхимията е преди всичко злато, много злато, така че няма сила, която да ги откаже да направят от българина политик. Неуспехите си те отдават на лошия материал, с който са работили, затова в следващия си опит решават да направят политици от себе си. Омесват се не просто със сребърници, а с банки и чуждестранни „фондации“; не просто с вестници и кабеларки, а с медийни групи; не просто с прости клакьори, а с умни социолози; не просто с у-бий-ци!, а с убийци. От суеверие вкарват в кюпа и църквата, заедно с всичките ѝ ролекси и линкълни. Всичко започва да ври и кипи, мехурчетата пукат като фойерверки на 3-ти март, метеоролозите и социолозите прогнозират гръмотевична победа, църквата ръкополага алхимиците за политици и слага Христос от дясната им страна. И резултатите не само че не закъсняват, но и изпреварват себе си: всичко се превръща в злато. Вярно, от българина не се получава политик, но това, разбира се, никога не е било цел на алхимията.

Решението

Със задачата да създаде български политик се заема науката. Тя анализира и синтезира, събира, изважда, коренува и установява, че времето в България не е, никога не е било и няма да бъде благоприятно за получаване на политици. Времето ни може и да не е за политици - констатират учените, но почвата ни е. И засяват цяла България с тикви. Резултатите не закъсняват.

Редакцията препоръчва