Тайна чистка? | Новини и анализи от Европа | DW | 30.03.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Тайна чистка?

За едни се твърди, че са починали от естествена смърт. За други се знае, че са били убити. Само малцина от първите сепаратисти в Източна Украйна са още активни. Дали не става дума за чистка? И ако да - по чия заръка?

Преди близо три години започна звездният час на хора като Владимир Макович. Когато през април 2014 проруски сепаратисти провъзгласиха създаването на "суверенна народна република" в източноукраинския Донецк, именно той изчете декларацията за обявяване на независимост. Напълно непознатият до този момент Макович, който със своята бяла брада приличаше по-скоро на православен свещеник, отколкото на бунтовник, се изкачи набързо до поста заместник-председател на т.нар. Върховен съвет на самопровъзгласилата се Донецка република. Само половин година по-късно обаче Макович изведнъж се покри. Името му се появи отново в медиите чак на 12 март тази година, когато Макович си отиде от този свят. Официалната версия гласи: мозъчен тумор.

Михаил Толстих през октомври 2014 година

Михаил Толстих през октомври 2014 година

Какво стана с всички тези сепаратисти?

Все по-къс става списъкът с все още живите сепаратистки лидери, които бяха активни в самото начало на сблъсъците в Източна Украйна. Много от тях бяха убити - като Михаил Толстих, наричан "Гиви“, чиято квартира край Донецк бе атакувана през февруари с огнепръскачка. Или пък Арсен Павлов, който няколко месеца по-рано загина при експлозия в асансьор. Именно Павлов бе най-известният руснак, сражавал се от самото начало в Източна Украйна. Сепаратистите обвиниха "украински диверсанти" за смъртта на двамата командири. В Киев обаче са на друго мнение. При подобни смъртни случаи в Украйна неизменно сочат с пръст Русия и говорят за "чистки“. "Това е битка за власт, за пари, за фирми. Битка, при която нерядко се аргументира и с автомати", казва украинският депутат Серхий Тарута, който навремето е имал бизнес в Донбас. "Който не се придържа към правилата на играта, бива елиминиран", добавя Тарута.

Други известни сепаратисти починаха внезапно вследствие на заболявания. Валери Болотов например, първият лидер на самопровъзгласилата се Луганска република, издъхна през януари в жилището си в Москва само на 46 години. Официално се твърди, че смъртта е настъпила в резултат от сърдечна недостатъчност, но някои медии предположиха, че Болотов е бил отровен.

Валери Болотов

Валери Болотов

В най-горещата фаза на войната, през август 2014, Болотов изведнъж се оттегли и заживя в Русия далеч от светлините на прожекторите. "Навремето се говореше, че Болотов е имал сериозни разногласия с руските "началници“, тъй като не е искал да стреля по собственото население", спомня си Александър Йеременко, доцент в Източноукраинския университет в Луганск, чието седалище сега се намира в Северодонецк. Наследникът на Болотов - Игор Плотницкий - нямал такива проблеми, добавя Йеременко.

Генадий Ципкалов е още по-млад от Болотов, когато умира в затвора. На 43 се самоубива - такава е поне официалната версия. Но и в неговия случай се предполага, че е бил убит. Ципкалов беше заместник на Болотов и "премиер" на Луганск, а Ярослав Халас, говорител на бившия лугански губернатор Хенади Москал, го описва като "най-разумния представител на сепаратистите". "Не поддържахме директен контакт с него, но на няколко пъти по факс се договаряхме за военно примирие. Ципалков винаги държеше на думата си", разказва още Халас.

Редакцията препоръчва

"Под руски контрол"

Дали при всички тези смъртни случаи става дума за целенасочена акция от страна на Москва? Трудно е да се каже, посочва Серхий Хармаш, главен редактор на уебсайта "Остров“. Самият той е от Донецк, но днес живее в Киев. Според него в някои от случаите може да са замесени и украинските тайни служби. Но ако все пак Русия стои зад тези смъртни случаи, целта е не да бъдат отстранени неудобни свидетели, а да бъде установен по-ефикасен контрол в региона, смята Хармаш.

Както навремето, така и сега двете самопровъзгласили се "народни републики" са под руски контрол, казват Хармаш и Тарута. В това отношение те са на едно мнение с Киев. Двамата експерти твърдят също така, че навсякъде в двете "народни републики" има "наблюдатели“ от Русия, които обаче действат по-скоро зад кулисите. Такъв "наблюдател" е например Александър Казак - влиятелният московски съветник на донецкия лидер на сепаратистите. А може би най-известният руснак в Донецк е прочутият и на Запад писател Захар Прилепин. През февруари тази година Прилепин разкри една тайна: че е заместник-командир на батальон. В Украйна се спекулира, че задачата му е да запълни дупката, отворила се след смъртта на убитите командири.