Тайната на раздора между Сталин и Тито. И ролята на Георги Димитров. | Новини и анализи от Европа | DW | 21.06.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Тайната на раздора между Сталин и Тито. И ролята на Георги Димитров.

Раздорът между Тито и Сталин се разразява през 1948 г., но корените на този конфликт са заровени навярно много по-дълбоко. В дъното на всичко стоят младата германка Люси и едно неизпълнено обещание на Георги Димитров.

Сталин и Тито

Сталин и Тито

Йосип Броз Тито: този човек е истинска загадка. За своята рождена дата той дава няколко различни информации. И малкото си име пише по няколко различни начина: Йосеф, Йосер, Йосиф, Йосип. Разминават се и хипотезите за партийния му прякор, получен през 1935 година в Москва, който се превръща в негово второ фамилно име: Тито.

Из живота на Тито

Противоречива на първо място обаче е самата личност на Тито. Той произхожда от обикновено семейство, става партизанин и народен герой, обожава разкоша, строи дворци, гледа коне, пуши скъпи пури, носи пръстен с голям диамант и се облича в бял маршалски мундир със златни везби. Тито е човекът, който не се побоява да се противопостави на Сталин, да изгради „пазарен социализъм“ и да предостави на работниците и трудовите колективи много повече права, отколкото те имаха дори при залеза на Съветския съюз. Той става лидер на „необвързаните държави“ и югославски диктатор, който с всички средства помпа култа към своята личност и безмилостно се разправя с политическите си противници.

Корицата на книгата на Мари-Жанин Калич

Книгата на Мари-Жанин Калич

Една от тайните на Йосип Броз Тито разкрива мюнхенската историчка Мари-Жанин Калич в книгата си „Тито. Вечният партизанин.“. Става дума за годините, които Тито прекарва в Москва по времето на най-големите чистки - и за една много лична причина, която допринася за конфликта му със Сталин. Разбира се, този конфликт е предизвикан най-вече от политическите разногласия заради опита на Тито да освободи Югославия от диктата на Москва, но ако се съди по фактите, личният сюжет между двамата се оказва много важен.

Йосип Броз пристига в Москва през февруари 1935 година. Той пътува по заобиколни пътища и с фалшиви документи, след като е лежал в югославски затвор заради членството си в забранената комунистическа партия и за притежаване на огнестрелно оръжие. Моментът на появата му в съветската столица е, меко казано, не особено подходящ. В Москва и в Ленинград се е надигнала вълна от арести и безкрайни събрания, на които биват изобличавани „троцкистите“, включително и членове на задгранични компартии. Московските другари настаняват Тито в малка стаичка в хотел "Люкс", където живеят изолираните от външния свят дейци на Коминтерна и делегати на чуждестранни комунистически партии. Самият Тито също е коминтерновски деец и в това си качество носи псевдонима „Фридрих Валтер“.

Вижте видеото 03:24

Чували с човешки кости: тайните на едно зловещо време

Германските комунисти, подслонени в хотел „Люкс“, често се оплакват от условията: стаите са тесни и без никакви удобства, тоалетната се намира в коридора, кухнята е обща, мръсотията и плъховете са всекидневие, баня има веднъж в седмицата. Тито обаче е отраснал при много по-сурови условия в родната си Югославия и животът в хотел „Люкс“ му изглежда направо разкошен: централно отопление, телефон, топла вода, печки на газ в общата кухня, трапезария, хлебарница, дори бръснарница.

Не е съвсем ясно какво точно прави Йосип Броз Тито в Москва. За няколко месеца от престоя му не е известно почти нищо: Тито сякаш се е изпарил. Смята се, че в това време най-вероятно посещава специални, секретни курсове на Коминтерна, където се подготвят разузнавачи и бойци. Тази подготовка определено ще му свърши работа по-късно, когато участва в партизанската борба срещу нацистите в горите и планините на Югославия през Втората световна война.

Редакцията препоръчва

В Москва той се среща със свои съратници от Коминтерна и обсъжда с тях ситуацията в Югославия и в югославската компартия, пише и „характеристики“ на свои съмишленици. Такива „характеристики“ са длъжни да пишат всички комунисти, но авторката Мари-Жанин Калич твърди, че за разлика от разпространената практика документите, подписани от Тито, нямат характера на политически доноси. Когато все пак отбелязва някакви отрицателни качества на отделни партийни дейци, Тито го прави в чисто човешки план: този навсякъде се вре и гледа да придърпа завивката към себе си, а онзи пък изневерява на жена си.

Когато Тито среща Люси

При това самият Тито изобщо не е светец в собствения си личен живот. В Москва той се развежда със съпругата си Пелагея Белоусова, с която не се е виждал от 1929 година, когато тя емигрира в СССР. Тито ѝ е много ядосан, защото тя практически изоставя сина им Жарко, с когото пристига в Съветския съюз. Докато Тито лежи в югославския затвор, Пелагея дава детето в приют. Жарко е трудно дете, така че скоро се налага да го настанят в изправителен дом, а майка му дори не знае къде. Тито с доста усилия успява да открие сина си и да го вземе при себе си. Но и той не може да се оправи с опърничавия Жарко, който се включва в разни хулигански компании и се замесва в кражби.

Но за развода на Тито има и друга причина. В хотел „Люкс“ той се запознава с младата германка Люси Бауер, чието истинско име е Йохане Елза Кьониг. Люси/Йохане е родом от Кемниц, произхожда от работническо семейство, членува в организацията на младите германски комунисти и на 19-годишна възраст ражда дъщеричка. Година по-късно комунистическата партия я изпраща в Москва, за да бъде подготвена за нелегална дейност, като детето остава при родителите ѝ в Германия. Малко след това Люси попада в полезрението на Гестапо и вече не може и дума да става за връщане в Германия. Тя става политическа емигрантка, завършва курс по чертожничество и започва работа в радиозавода в Москва. Руски все още говори съвсем слабо, така че с „другаря Валтер“ си общуват на немски. В един момент Люси се премества в стаята на Тито, където вече живее и Жарко. Младежът неочаквано се сприятелява с младата си „мащеха“ и дори започва да се вслушва в съветите ѝ.

Но любовта между 44-годишния Тито и 22-годишната Люси не продължава дълго. Двамата сключват брак на 13 октомври 1936 година, а три дни по-късно Тито е принуден да напусне Москва. Тогавашният генерален секретар на Коминтерна, българският комунист Георги Димитров, му нарежда да замине за Югославия, за да въведе ред в раздираната от фракционни борби тамошна компартия. Димитров обещава на Тито, че Люси и Жарко ще го последват в първия удобен момент, но това така и никога не се случва.

Георги Димитров

Георги Димитров през 1948 година

Първата вест от съпруга си Люси получава чак през март 1937. В писмото, което започва с обръщението „Любимо мое момиче“, Тито я уверява, че прави всичко възможно, за да я прибере заедно с Жарко. Това наистина е така: Тито на няколко пъти пише до Георги Димитров с молба за застъпничество, но българинът се измъква с общи приказки.

Краят

В крайна сметка Люси Бауер е арестувана от съветската тайна полиция НКВД редом с други над 4000 германски емигранти, които са обявени за „пета колона“, за шпиони, саботьори и агенти на Гестапо. На Люси е предявено обвинение по печално известния член 58. Осъдена е на смърт, въпреки че отхвърля обвинението в шпионаж. На 29 декември 1937 я разстрелват в Бутово.

Тито още дълго прави опити да научи каква е съдбата на съпругата му, но хората, които могат да му дадат някаква полезна информация, също започват да изчезват един по един. Не се знае кога Тито научава какво се е случило с младата му жена. По-късно той самият никога не говори за нея. Но когато през 1948 година се разразява конфликтът му със Сталин, съдбата на Люси навярно изиграва важна роля. Зад поразителната храброст и неотстъпчивост на Тито в сблъсъка му с могъщия диктатор, който очевидно е готов на всичко, за да го унищожи, прозира не само желанието на националния лидер да опази независимостта на Югославия, но и силна лична неприязън. А тя навярно се дължи именно на трагичната съдба на младата съпруга на Тито.

*****

Разгледайте и тази фотогалерия за стила архитектурен брутализъм в Титова Югославия: