Тази жена не е желана в България | Новини и анализи от България | DW | 17.03.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Тази жена не е желана в България

Организационният талант на т.нар. статукво достигна тази седмица нови висоти. Причината: посещението на румънската прокурорка Лаура Кьовеши, което изобщо не се хареса на определени кръгове в България.

Лаура Кьовеши

Лаура Кьовеши

Коментар от Иван Бедров:

Тази жена не е желана в България. Поне сред определени кръгове от хора. Никой от тях не иска да я види. Никой от тях не иска да я слуша. Втриса ги дори от самата ѝ поява. Не става дума за някакво страшилище, а за крехката на вид 43-годишна Лаура Кьовеши, главна прокурорка на румънската Национална антикорупционна дирекция. Кьовеши е в България по покана на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, но на организираната среща с магистрати не се появи нито един представител на прокуратурата. Не се появиха и повечето членове на Висшия съдебен съвет, с изключение на няколкото т.нар. бунтари.

Това не може да бъде изненада. Ръководствата на прокуратурата и на най-големите политически партии отдавна изтръпват при споменаването на Румъния. Необходимостта от реформа на прокуратурата отпадна от дневния ред и на медиите, и на предизборната кампания. Сега имаме Турция, бежанците, някакъв безумен конфликт между Бойко Борисов и Елена Йончева, но нямаме разговор за корупционното блато и за причините, поради които то продължава да управлява страната. По средата на такъв разговор би трябвало да е прокуратурата и точно затова цялото статукво подскача срещу посещението на един наистина ефективен прокурор.

Иван Бедров

Иван Бедров

Винаги може повече

Едно е страхът, друго е организираният отпор. Посещението на Кьовеши стана фон, на който изпъкнаха нови висоти на организационния талант на т.нар. статукво. Докато председателят на ВКС Лозан Панов домакинстваше на срещата между магистрати и г-жа Кьовеши, представители на политическата и медийна менажерия около Пеевски, Цацаров и сие превръщаха събитието в цирк. Бареков блъска по вратата, Беновска блъска по микрофона. Главният прокурор не намерил време да посети срещата с Кьовеши, но намерил време да присъства на „другарски съд“ срещу Панов с изслушване на уволнени от него шофьори. Същите изпълнители бяха изпратени и преди почти две години, когато бившата правосъдна министърка на Румъния Моника Маковей бе на посещение в София. Отново медиите около Пеевски предупреждаваха за „държавен преврат“, а неговите медийни и политически палячовци отново провокираха скандали.

По същото време бившият премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов обяви съдебната система за напълно независима. Негови подчинени обаче заговориха за намаляване на политическата квота във Висшия съдебен съвет, след като самите те гласуваха тя да остане значителна при т.нар. опраскване на съдебната реформа. Известно е, че Борисов винаги се дразни от споменаването на Румъния. И дори твърди, че България отдавна е задминала северната си съседка. А неговата кандидат-президентка Цецка Цачева обяви миналата година от Китай, че съдебната реформа била приключила успешно.

Редакцията препоръчва

От другата страна е не по-малко смутително. Когато по време на кампанията за президентските избори Румен Радев се изказа в подкрепа на румънския модел за реформа на правосъдието, БСП начаса скастри своя кандидат. В резултат Радев трябваше да даде крачка назад и да се отрече от думите си. Днес обаче президентът е единственият държавник, който прие г-жа Кьовеши. Това не пречи на БСП да твърди, че носи промяна, без обаче да споменава необходимостта от реформа в държавното обвинение.

Кой е зад гърба ти?

"За разлика от госпожа Кьовеши, аз нямам зад гърба си българския Клаус Йоханис", каза председателят на ВКС Лозан Панов. Споменаването на това име не е случайно - румънският президент излезе заедно с протестиращите си сънародници, когато новите управляващи предприеха опит да осакатят антикорупционната прокуратура. Преди това Маковей имаше зад гърба си президента Бъсеску. Затова посланието на Панов е съвсем ясно: не става без политическа подкрепа.

И точно тук пъзелът се разпада. В България има отделни магистрати, които разбират сериозността на проблема. Има отделни граждани, които се борят за реформа на правосъдието. Има и отделни политици. Но най-големите партии и обслужващите ги медии избягват тази тема. Представители и на БСП, и на ГЕРБ обясняват в телевизионни дебати как корупцията е много лошо нещо, ама не това било най-важното. Самообявили се за патриоти пък изобщо не споменават тази тема - там по-важни са стените. Трети са заети да представляват интересите на Турция или на Русия. А малкото политици, които говорят за необходимостта от радикална реформа - „Нова Република” призовава за румънски модел, „Да, България“ призовава за война срещу мафията - остават някъде встрани от целия шум. За да не се наруши съглашателството.