С отрова, бомби и куршуми | Новини и анализи по международни теми | DW | 04.11.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

С отрова, бомби и куршуми

Дали Израел носи вина за смъртта на Ясер Арафат - ще разберем още този месец. Изралеците обаче са известни с това, че не се церемонят особено със своите врагове.

Тези дни Израел призна вината си за убийството на Абу Джихад през 1988 година в Тунис. Тогава Абу Джихад е заместник-председател на ООП, начело на която стои Ясер Арафат. Израелският вестник Едиот Ахронот се добрал до тази информация след дълги битки с военната цензура. Все още обаче редица други операции на израелските елитни части тънат в мълчание. Някои факти все пак са известни на обществеността.

„Целенасочена превенция” – така в израелската армия наричат планомерните убийства на врагове на еврейската държава. Правителството оправдава тези убийства с аргумента, че те укрепват сигурността на страната и стряскат враговете й. Стратегията попадна в полезрението особено след началото на Втората интифада през 2000 година. За няколко години тогава израелците убиха десетки високопоставени дейци на Фатах, Хамас и Народния фронт за освобождение на Палестина. При някои от операциите загинаха или бяха ранени десетки невинни хора.

Операция "Дамоклев меч"

Но всъщност историята на целенасочените убийства е много по-стара. През 1956 година тогавашният шеф на израелското военно разузнаване Йехошафат Харкаби дава заповед за убийството на директора на египетското военно разузнаване в Синай Мустафа Хафиз. По онова време египетската армия подкрепя палестински групи в ивицата Газа, които извършват нападения срещу Израел. Хафиз е убит с бомба в пакетче, което му доставя египетски двоен агент. Самият агент не знае какво има в плика и изгубва зрението си в резултат от взрива.

Khalil al-Wazir

Абу Джихад, зам.-председател на ООП, убит в Тунис през 1988 г.

Само ден по-късно по сходен начин е убито и египетското военно аташе в Йордания. През 1962 година израелското разузнаване Мосад стартира операция с кодовото наименование „Дамоклев меч”. Под ръководството на по-сетнешния изреалски премиер Ицхак Шамир започва избиването на учени, разработвали ракетната програма на Хитлер, които по-късно помагат на Египет да разработи свои ракети. Израелците отново разпращат писма-бомби с пощенски щемпел от Хамбург, които убиват петима египетски работници в един ракетен завод. Два атентата се провалят поради различни технически грешки, а през 1962 година изчезва шефът на една египетска фирма-папка в Мюнхен, който според изралески медии също е убит от Мосад. След ареста на двама израелски агенти в Швейцария премиерът Давид Бен-Гурион прекратява операцията „Дамоклев меч”.

Дългата ръка на "Цезарея"

Със съмнителна слава е обвеяна друга операция на Мосад, която започва след убийството на изралески спортисти на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 година. Специалният екип, известен като „Цезарея”, само за няколко месеца убива деветима палестинци – предполагаеми членове на „Черния септември” - организацията, отговорна за кръвопролитието в Мюнхен. Смята се, че заповедта идва лично от тогавашната министър-председателка Голда Мейр. В норвежкия град Лилехамер агентите от Цезарея откриват и предполагаемия „мозък” на мюнхенската операция, Али Хасан Саламех. Ала човекът, когото те убиват на улицата с 14 изстрела, се оказва обикновен келнер от Мароко. Норвежките власти арестуват агентите на Мосад, които са вкарани в затвора. А през 1996 година изралеското правителство изплаща обезщетение на мароканското семейство. Години по-късно дългата ръка на „Цезарея” все пак застига и Саламех, който е убит с бомба в автомобил.

Ali Hassan Salameh stirbt bei Sprengstoffanschlag

22 януари 1979 г: дългата ръка на "Цезарея" все пак застига и Саламех, убит с бомба в автомобил

През 1997 година агенти на Мосад се опитват да убият с отровна инжекция лидера на Хамас Халед Машаал. Бодигардът на Машаал успява да залови двама от тях и след намесата на Бил Клинтън и на йорданския крал Мосад предлага протиоотрова, благодарение на която Машаал оцелява. Предполага се, че израелците носят отговорност и за убийството на Имад Мугнии, военен ръководител на Хизбола през 2008 година. Две години по-късно Мосад успява да ликвидира и Махмуд Ал Мабух, за когото се смята, че доставя оръжие на Хамас. За целта в Дубай пристигат общо 27 души от „Цезарея”, които пътуват с фалшиви паспорти на различни трети страни. Те парализират жертвата си със сукцинилхолин и после я задушават с възглавница. Мнозина наблюдатели смятат, че пак Израел носи отговорност и за атентати срещу поне четирима ирански ядрени специалисти, които през последните години загинаха от бомби или бяха застреляни.

Между другото, доста палестинци и до днес са убедени, че през 2004 година тъкмо израелците са отровили лидера на ООП Ясер Арафат. Според ТВ-канал Ал Джазира, по дрехите на Арафат били открити следи от полоний-210. Израел отрича, но още през този месец се очаква ексхумацията на Арафат.

АГ, АФП, ДПА, ЕА, ШО, А. Андреев/ Редактор: Б. Рачева

Редакцията препоръчва

Реклама