С германска бира пред руската телевизия | Новини и анализи от Европа | DW | 26.01.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

С германска бира пред руската телевизия

В Германия живеят 4 млн. изселници от бившия СССР: етнически германци, руснаци, руски евреи. Повечето са свестни хора, но има и такива, чиито представи за добро и зло са тотално объркани, пише Александър Варкентин.

В събота /23.1/ пред канцлерството в Берлин протестираха около 700 души срещу "бежанците-престъпници". Много от демонстрантите говореха руски. В неделя последваха подобни прояви и в други германски градове. Само в провинция Баден-Вюртемберг полицията преброи около 3 000 участници.

На плакатите на демонстрантите можеха да се прочетат призиви за защита на „нашите жени и девойки", на "германските и християнски ценности", та дори на цялата "германска култура". Повод за тези протестни прояви бяха твърденията, че 13-годишно момиченце от руски произход било изнасилено в Берлин от бежанци. Руските медии надигнаха адски вой срещу това "срамно деяние" и дори показаха видео с предполагаемия изнасилвач. Само дето после се оказа, че въпросното видео е правено преди 6 години. Междувременно се изясни, че не е имало нито отвличане, нито пък изнасилване. Не бяха открити и доказателства за полов акт.

"Съветският" човек е и в Германия.

По съветско време Партията си беше поставила за цел да създаде нов вид човек: "съветски" човек. От доста време Съветският съюз вече не съществува, комунистите в Русия са анахронизъм на доизживяване, но "съветският" човек оцеля. Явно той си е жив и здрав - даже тук, в Германия.

Един от тях работи на касата на един супермаркет в Бон. Жената говори донякъде свестен немски, но предпочита руския: "Няма да повярвате какво преживяване беше за мен. Толкова съм щастлива, направо съм поразена!", разказва тя за пътуването си до Санкт Петербург. Но да не си помислите, че е била въодушевена от посещение в Ермитажа или в световноизвестния Мариински театър. Нищо подобно - жената разказваше така разпалено за посещението си в родната къща на Владимир Путин. Полюбопитствах дали и тя е усетила острата миризма на котешка урина, за която под сурдинка говори половин Русия. Това обаче обиди госпожата искрено и тя дори престана да ме поздравява. Зная, че в дома й има два телевизора. Мъжът й, който не я придружил в пътуването до Русия, е етнически руснак. Той обаче предпочита да гледа американски криминални филми, а тя, етническата германка, живяла в Сибир, сега гледа само руска телевизия. "Германците лъжат безогледно", убедена е тя.

Друг мой познат, живеещ в Берлин, който иначе е много тактичен и толерантен в отношението си към хората, губи всякаква мярка, когато стане въпрос за конфликта в Украйна. Той е убеден, че украинските "фашисти" разпъват деца на кръст и горят живи жени. "Неопровержимите" доказателства за това той бил видял по телевизията - по руската телевизия, разбира се. Германска той също не гледа: "Тъпите германци много да не се месят. Ние, славяните, ще се разберем помежду си", казва ми той. Изглежда е забравил, че самият той навремето е пристигнал в Германия по квотата за руските евреи.

Alexander Warkentin Kommentarbild PROVISORISCH

Александър Варкентин

По съветско време се разказваха какви ли не вицове за телевизията. Например, че ако е свършило млякото в магазина, е достатъчно да закачите канче на телевизора и след не повече от три минути то ще прелее! Разбираемо е, че някои хора сега пренасят това недоверие и върху германските медии. Трудно е обаче да проумеем какво кара същите тези хора да вярват така сляпо на официалната руска пропаганда. Или все пак има някаква основателна причина за това?

Когато са тръгвали за Германия, повечето мои рускоговорящи съграждани са оставили в родината си всичко, което са притежавали. Тръгнали са само с онова, което е било в главите им. И с възпитанието си. Учените наричат това социализация.

Не се чувстват германци

Повечето от изселниците се чувстват добре в Германия. А някои от тях дори са станали известни, като певицата Хелене Фишер, например. Малцина мислят за връщане в Русия или Казахстан, освен ако не става дума за временни гостувания, по време на които да се покажат като богати посетители от Запада. Но има и такива, които и след 20 години престой в Германия все още се чувстват като чужди. И колкото по-дълго Германия остава за тях чужда страна, толкова повече те се прехласват по спомените за страната, в която са прекарали своето детство.

Точно това ги прави податливи на всевъзможни заговорнически теории и чужда пропаганда, без значение дали е руска или неофашистка и ксенофобска като тези на „Пегида” в Германия. Някои от тези хора страдат от истинска мания за величие: ту някакви провалили се личности ще се опитат да създадат етническа партия на руснаците в Германия, ту пък ще крачат в първите редици на демонстрация срещу едно несъстояло се изнасилване.

Любителите на заговорническите теории в Германия може би вярват, че всичко това се организира с пари на Кремъл. Но не са малко онези, които се включват доброволно - по лично убеждение или от искрено възмущение срещу нещо, макар че не винаги им остава достатъчно време да се заинтересуват от фактите. Но, както е добре известно, всеки сам е господар на съдбата си.

Редакцията препоръчва