С вечен копнеж по родината... | Начало | DW | 18.03.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

С вечен копнеж по родината...

Първите португалски гастарбайтери пристигат в Германия в началото на 60-те години на миналия век. Искало им се да спечелят пари и бързо да се върнат в родината си. Съдбата на някои от тях обаче се оказала по-различна.

Аделино си спомня отлично пристигането си в Германия през юни 1961, малко преди 23-ия му рожден ден. Негов приятел в Кьолн му осигурил подслон и му намерил работа. Аделино всъщност пристигнал в Кьолн като турист, но впоследствие решил да остане на работа в Германия. Междувременно той е на 75, и продължава да живее във Федералната република.

Първите португалски "гастарбайтери" пристигат в Германия в началото на 60-те години на миналия век. Предполага се обаче, че почти 90 процента от това първо поколение трудови мигранти в Европа междувременно са се завърнали обратно в родината си. Много от тогавашните млади португалци напускат родните си места и от страх пред режима на диктатора Антонио ди Оливейра Салазар, чийто край настъпва едва през 1974 с Революцията на карамфилите.

Първите гастарбайтери пристигат преди 50 години

И Аделино напуска родината си по политически причини - в Германия се чувствал много по-сигурен. Посрещнали го сърдечно и той успял бързо да се интегрира в страната. Развеселено той разказва и за други случки от тези първи години: когато се хранел в някоя гостилница в Кьолн, никога не си поръчвал бира, както било обичайно сред местните хора. Не го правел, защото още в родината му, Португалия, му били обяснили, че към всяко ядене германците пият единствено прясно мляко. Така правел и той, макар да му се подсмихвали...

В началото на 1960-те години в Германия пристигат и редица други млади хора от цяла Европа, за да работят. Икономиката във Федералната република по онова време се развива бурно, голяма е нуждата от работна ръка. Германското правителство подписва споразумения за набиране на работници от чужбина, включително с Португалия - това става точно преди 50 години. В самата Португалия безработицата по онова време е много висока, а перспективата за гурбет изглежда примамлива. Повечето от гастарбайтерите успяват добре да се интегрират в Германия. В чужбина ги крепи гордостта, че са португалци, както и чувството за солидарност. Всички те се надяват един ден, като спечелят достатъчно пари, да се върнат обратно.

Konsulat von Mosambik in Portugal

Кандидати за работа в чужда страна

Такава е и съдбата на като Маргарида и мъжът ѝ Мигел, които живеят в Германия от 1988. В първите години им било доста трудно, защото разрешителните за престой били обвързани с наличието на работно място. Постепенно двамата научили немски, и както разказва днес Маргарида - започнали да се чувстват почти като у дома си.

Миграцията като предизвикателство

Маргарида уверява, че е много добре интегрирана в града, в който живее - поддържа много контакти, участва в дейността на португалската католическа мисия и е член на портегулска фолклорна група. Но казва и следното: "Семейството ми в Португалия ми липсва много - бих искала да се върна, но кога ли ще е това? Не знам".

Мъжът ѝ изпитва още по-голяма носталгия по родината, но по финансови причини двамата в момента не могат да си позволят завръщане. Подобно на това семейство, мнозина други португалци биха искали да се завърнат в родината си, но и там няма да им е лесно - социалните връзки са прекъснати, устройването би било трудно.

Аделино е по-скоро изключение, защото не изпитва голямо желание да се връща. "Много от по-възрастните мигранти се върнаха в Португалия, но децата и внуците им останаха", споделя той. И неговите деца живеят в Германия и в Италия. Веднъж годишно той посещава сестра си в Лисабон, но животът му е в Германия. "Какво да правим там, щом семействата ни са тук?", пита той.

Редакцията препоръчва