Сякаш има двама президенти на САЩ | Новини и анализи по международни теми | DW | 20.09.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Сякаш има двама президенти на САЩ

От един президент на последната останала суперсила светът очаква много повече от това да изчете без грешка една реч, в която се демонстрира като решителен човек. Това, което светът очаква, е съвсем друго, пише К. Клайн.

Доналд Тръмп беше избран за президент на САЩ с предизборното си мото "America first". Под Америка той разбира САЩ, а не например Мексико и Канада, или всички останали американски държави още пó на юг. За Тръмп Америка не само е на първо място, но и явно и единствената страна в света. Международните споразумения той често тълкува като неизгодни за Америка, а Обединените нации му послужиха единствено като мишена, която той обстрелва с подигравки и критики по време на предизборната си кампания.

Така беше през 2016-а. Но Тръмп вече е президент и би трябвало да се държи като държавник, а не като участник в предизборна борба. Пред Общото събрание на ООН държавникът Тръмп каза следното: "Като президент на САЩ винаги ще поставям Америка на първо място - така, както и вие - всички останали държавни ръководители - поставяте своите страни на първо място".

На няколко пъти в речта си Тръмп говори за държавния суверенитет. Силните и независими национални държави  могат да донесат успех на Обединените нации: "Не искаме да налагаме на всички останали нашия начин на живот, а само да бъдем пример за другите", увери американският президент. По думите му, мирът, сигурността и суверенитетът са най-важните цели, които трябва да преследват страните по света.

Остри думи по адрес на „бандитските държави“

Очевидно това е представата на Тръмп за блестящото бъдеще на Обединените нации. Стига да не бяха някои отделни държави, които Тръмп нарече „бандитски“ и чиито представители в Общото събрание изслушаха речта му с каменни лица. За тях американският президент беше подготвил остри думи. Северна Корея, която особено след последните ракетни тестове е любимият му враг, щяла да бъде изцяло унищожена, ако реши да нападне САЩ или някой от неговите съюзници. Презрително прозвучаха думите му по адрес на севернокорейския диктатор Ким Чен-ун, който беше наречен "човекът с ракетите, отправил се на самоубийствена мисия“. След това Тръмп разкритикува остро страните, без да ги назовава поименно, които правели бизнес със Северна Корея и ѝ помагали да се развива във военно отношение. Само след няколко изречения той изрази специална благодарност на Китай и Русия за това, че са подкрепили новите санкции срещу Пхенян в Съвета за сигурност на ООН.

Тръмп причислява и Иран към държавите, които потискат собствения си народ и разпространяват страх и терор по света. Ядреното споразумение с Техеран той определи като най-едностранчивата "сделка" въобще и я нарече „позор за САЩ“. Тук в него явно отново беше заговорил бизнесменът, който продължава да бърка политиката с бизнеса. После той спомена и Венецуела, чийто президент Мадуро потискал народа си и много доктринерски се опитвал да налага социализма. Тези думи предизвикаха у някои от слушателите леки усмивки по адрес на хората, които са подготвили речта на Тръмп.

Константин Клайн

Константин Клайн

В същото време на американския президент очевидно му е ясно, че Обединените нации, освен да струват много пари, могат и да са полезни. И той призова общността на "силните и независими национални държави" да окажат подкрепа на борбата срещу т.нар. "бандитски държави" по света.

Тръмп - единият и другият

Човек понякога има усещането, че има двама, а не един Доналд Тръмп. Първият е гневният възрастен мъж, който рано сутрин изстрелва всевъзможни кратки туитове срещу този или онзи, а остатъка от деня използва, за да продължи предизборната си кампания, която миналия ноември изненадващо и за самия него го направи президент. Другият Тръмп е човекът, който стои зад ораторския пулт и чете от аутокю подготвения му текст, състоящ се от цели изречения и написан от професионални съставители на речи. Този, вторият, Тръмп – който примерно изчита речта си от аутокюто, подлъгва наблюдателите - най-вече тези в американските медии и американската политика - да забравят другия Тръмп, който пише туитове, и да смятат, че президентът все пак „е пораснал“ и в състояние да се държи като истински президент. Границите между тези две проявления на Тръмп са плаващи, както пролича по време на  първата му реч пред Общото събрание на ООН.

Опасявам се, че след това американската общественост ще види в Тръмп отново достойния президент - просто защото американците много биха искали да си имат тъкмо такъв  държавен глава – който е в състояние да говори повече от 40 минути без видими импровизации, но с ясни заплахи срещу обичайните заподозрени, с няколко похвални думички за идеята и същността на Обединените нации, и с много малки залитания в стил предизборна кампания, и всичко това гарнирано с няколко силни думи за света на суверенните нации, обитаван и от много жертвоготовни патриоти - какво повече може да се очаква от този президент?

И тъкмо в това е проблемът: от един президент на САЩ - последната останала суперсила - светът очаква много повече от това да изчете без грешка една реч, която го показва като решителен човек. Това, което светът очаква, е друго: предвидимост в политиката. От малките държави с "бандитски режими" не можем да я очакваме, но суперсилата САЩ е длъжна да я проявява. С речта си в Ню Йорк Доналд Тръмп поне се опита да ни убеди, че неговото правителство е предвидимо. И така до следващия му залп в Туитър. 

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание