Сърбия и Хърватия: без вина за геноцид | Новини и анализи от Европа | DW | 03.02.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Сърбия и Хърватия: без вина за геноцид

Международният съд в Хага отсъди, че Сърбия и Хърватия не са виновни за геноцид от времето на войните в бивша Югославия. Взаимните обвинения на двете държави и без друго отдавна имат само вътрешнополитическо значение.

Както Хърватия, така и Сърбия бяха подали взаимни обвинения за геноцид от времето на югославските войни между 1991 и 1995 година. Международният съд в Хага междувременно отсъди, че нито едното, нито другото обвинение са били убедително доказани.

Само в Хърватия по време на войната загинаха повече от 13 000 души. Загреб обвинява например Белград за бомбардировката над Вуковар, както и за избиването цивилно неселение в източните части на Хърватия от сръбски паравоенни формирования. Сръбският контраиск пък е за извършени от хърватската армия военни престъпления в края на войната. Според Белград, в хода на хърватската военна операция "Щурм" са били избити стотици цивилни граждани, а до 200 000 сърби са били прогонени от родните им места.

Досега съдът винаги е подхождал много въздържано към обвиненията за геноцид от времето на войните в бивша Югославия: единствено масовото избиване на мюсюлмани в Сребреница беше класифицирано в Хага като геноцид. При това не Сърбия беше обвинена за това престъпление, а армията на босненските сърби, както и редица паравоенни формирования.

Internationaler Gerichtshof urteilt im Genozid-Prozess Serbien und Kroatien 03.02.2015

Международният съд в Хага отхвърли и двете жалби

В днешното решение от Хага / 03.01/ Зия Бечирович от Института за балкански изследвания в Любляна вижда потвърдена десегашната линия на съда, който винаги е подхождал извънредно въздържано по отношение на обвиненията за геноцид. Според него обаче е истински правен абсурд това, че не се допуска обжалване на присъдите, а тяхната ревизия на практика е почти невъзможна.

Националистическо минало

Присъдата от Хага обаче няма да е последната дума в дългогодишния спор за войната между двете съседни държави. Хърватия внесе иска си още през 1999 година, когато в Загреб и Белград на власт бяха двама непримирими врагове от войната - Франьо Туджман и Слободан Милошевич. Днес и двамата отдавна са мъртви, но дошлите след тях държавни ръководства така и не намериха куража да оттеглят своите искове.

"Всяко управление в Загреб и Белград се превръщаше в заложник на собствената си политика, обременена от тъй наречените национални проекти. В този смисъл оттеглянето на обвиненията за геноцид от времето на войната би било равносилно на вътрешнополитическо самоубийство", казва по този повод хърватският политолог Ярослав Печник. Той твърди, че за управляващите в Хърватия и Сърбия отдавна вече въпросът не опира до жертвите и справедливостта - за тях е важно да демонстрират своята политическа мощ.

Franjo Tudjman Mate Granic Soldaten Kroatien

Франьо Туджман и Мате Гранич позират с хърватски войници /1995/

Жалко е, че политически сили, които обявяват себе си за социалдемократически, не се отказват да злоупотребяват с националистическите настроения, казва ръководителят на Сръбския център за регионални отношения Александър Попов. "Политиците избягват да се занимават с миналото, защото така могат да излязат на светло и престъпления, в които самите те са участвали. Без такъв прочит на миналото обаче не можем да излезем начисто", посочва Попов. А Зия Бечирович рисува и още един щрих в тази картина: около 500 хиляди души са участвали в югославските войни, като хиляди от тях са били замесени пряко или непряко в извършването на престъпления. "Това са прекалено много хора за Международния съд и ако националните съдилища продължават да щадят престъпниците от своя етнос, няма да има никакъв напредък", посочва песимистично той.

Отношенията остават хладни

Откакто Сърбия се сдоби с консервативно управление, отношенията със Загреб са оставени на произвола на съдбата, казва Попов. Той припомня, че президентът Томислав Николич и премиерът Александър Вучич, които днес се изживяват като европейци, са ученици на ултранационалиста Войслав Шешел, който в момента очаква в Белград решението на Хагския трибунал.

Symbolbild Kroatien Serbien Flagge

Хърватия има възможност да блокира приемането на Сърбия в ЕС

Хърватите никога няма да забравят ролята на това трио през 90-те години, което тогава организираше сръбски четници и ги изпращаше да се бият в Хърватия. "От друга страна хърватите също си избраха консервативен президент: Колинда Грабар-Китарович, която често прави твърде проблематични изказнания по адрес на Сърбия. Като цяло, отношенията между Сърбия Хърватия остават доста хладни.

Хърватия в момента е в по-добри международни позиции от Сърбия, защото е член на ЕС и разполага с повече възможности за влияние. Сърбия, като кандидатка за членство, е зависима и от съгласието на Загреб, твърди политологът Ярослав Печник. "Хърватия ще използва този коз, докато един ден някой от ЕС не се сети да каже на хърватите, че е крайно време да прекратят тази игра", допълва той.

Но дотогава може да мине доста време. Защото се предполага, че най-рано след 7 години Сърбия ще бъде готова за членство в ЕС.

Редакцията препоръчва