Съпротива срещу санкциите | Новини и анализи от Европа | DW | 05.09.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Съпротива срещу санкциите

ЕС решава днес дали да наложи още по-строги санкции срещу Русия. Някои страни-членки обаче се опасяват от щетите, които биха понесли икономиките им от ответните мерки на Москва, други пък - от идващата зима.

Запъдът е възмутен. Русия все по-открито подкрепя сепаратистите в Източна Украйна и продължава да изпраща войници в кризисните региони. Дори по време на преговорите руски войници продължават да се бият на страната на сепаратистите. ЕС не планира военна интервенция и оръжейни доставки за украинската армия. Страните-членки на ЕС искат да наложат още по-строги санкции срещу Русия. ЕС вече въведе третата степен на санкции, които засягат не само отделни лица и фирми, а и цели стопански клонове на руската икономика. Санкциите засягат финансовия сектор, военната индустрия и други важни технически браншове. В отговор Русия наложи ембарго върху вноса на европейски хранителни стоки, което тежко засяга някои страни-членки.

Франция и санкциите

Европейските концерни и синдикатите волю-неволю възприеха санкциите срещу Русия. Но колкото повече наближава моментът на конкретното решение за затягане на обръча, толкова повече нараства и съпротивата срещу нови санкции. Франция замрази планираната доставка на първите два хеликоптероносача за Русия. Корабите се изграждат във френско пристанище и Париж трябваше да достави на руските ВМС първия от тях още през октомври. Подобно класическо тежко въоръжение е включено в забранителния списък на ЕС. Под натиска на Франция обаче държавните и правителствени ръководители от ЕС решиха, че тази забрана не важи за вече сключени договори. В случая става дума за огромна сума от над един милиард евро, от която болнавата френска икономика има спешна нужда.

И протестите заваляха. Някои евродепутати дори направиха отчаяно предложение ЕС да закупи хеликоптероносачите от Франция, за да не попаднат те в руски ръце. Едва тогава френското правителство отстъпи и президентът Франсоа Оланд направи официално изявление. "Условията за доставка не са изпълнени. Последните действия на Русия са насочени срещу принципите на европейската сигурност", заяви той. Оланд обаче не изключи възможността за по-късна доставка на хеликоптероносачите.

Газовата зависимост

Австрия, Чехия и Словакия също са против допълнително затягане на санкциите срещу Русия. Много австрийски банки имат сериозен бизнес в страната. Чехия се страхува за износа си на машини. Прага твърди, че е трудно да се направи разлика между гражданското производство и производството на стоки с двойно предназначение. Словакия пък е петимна да изнася стоманени тръби за Русия. Освен това страната е силно засегната от руското ембарго за внос на плодове и зеленчуци. Още по-силно е засегната Полша, но тя стоически понася загубите. Полша е сред страните, които настояват за още по-твърд подход към Москва. Поляците още си спомнят за времето на съветската окупация. Други европейски страни като Финландия и балтийските държави се опасяват от прекъсване на руските газови доставки. Тези страни са напълно зависими от руския газ и ще пострадат най-тежко, ако Русия затвори "кранчето".

Левите проявяват разбиране към Путин

В настоящия момент и Европейският парламент оказва съпротива срещу нови санкции. В интервю за "Хановерше алгемайне цайтунг", председателят на ЕП Мартин Шулц не говори принципно срещу нови санкции, но подчертава, че "именно в кризисни времена нишката на диалога с Русия не бива да се къса". Досегашните санкции вече оказвали влияние върху Русия и в момента най-важно било "да се предотврати по-нататъшна ескалация".

Социалдемократът Кнут Флекенщайн пък съветва европейските правителства да приемат нови санкции "само след щателна оценка на напредъка в търсенето на политическо решение". Европа трябвало "да даде шанс" на Путиновия мирен план. Лявата фракция в Европарламента е против налагането на нови санкции срещу Русия. Външнополитическата говорителка на фракцията Сабине Льозинг твърди, че ЕС и НАТО дрънкат оръжия, а не руският президент. "Демонизирането на политическия противник е старо и изпитано средство на медийната манипулация", казва тя.

Налагането на нови по-сурови санкции обаче изисква единодушието на страните-членки. Именно в това се корени и проблемът на ЕС. Достатъчно е една-единствена страна-членка да гласува против, за да не бъдат приети по-нататъшни строги мерки срещу Москва. Летвата е вдигната високо. ЕС обаче иска да демонстрира единство поне за пред света. В резултат може да се стигне до решение за леко заостряне на санкциите, което не е много болезнено за страните-членки. Решение, което също толкова малко ще засегне и Русия.

Редакцията препоръчва

Реклама