Съдбата на ′′екзотичните хора′′ | Начало | DW | 31.10.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Съдбата на ''екзотичните хора''

Индианци и патагонци, тъмнокожи и ескимоси - по времето на Германския Райх хора от далечни страни били показвани така, както днес показват животните в цирка. Този унизителен спектакъл се наричал "панаир на народите".

"Пътувахме из цяла Европа - от Париж до Рига, от Берн през Варшава до Букурещ", спомня си Теодор Воня Михаел. Той е най-малкият син в семейството на камерунец, пристигнал в Германия в края на 19 век. "Караха ни да танцуваме, да участваме в изпълненията на факирите и на гълтачите на огън. Много бързо намразих тази си роля. Не исках да ме превръщат в атракция", разказва Теодор Воня Михаел, който днес е на 88 години.

Theodor Wonja Michael

Теодор Воня Михаел

Дълго време Михаел не искал да говори за преживяното в онези години - до момента, в който решил да напише книга, която разказва историята на неговото семейство. Книгата му, озаглавена "Да си германец - и да си черен", е отскоро на германския пазар.

Ролята на Карл Хагенбек

Бащата на Теодор Воня Михаел пристига от Камерун в Европа в края на 19 век. В Берлин той бързо установява, че като преселник от германска колония няма право да упражнява "нормална" професия. Останала му единствено възможността да се запише в някой от пътуващите "панаири на народите", които са един вид далечен роднина на цирковете. Те обикаляли цяла Европа, а програмата предвиждала по няколко представления на ден - от сутрин до вечер "изпълнителите" трябвало да се показват пред публиката.

"Някои от тях са имали трудови договори, но никой не е знаел какво точно го очаква", казва германската историчка Ане Дрезбах и добавя: "Повечето тъгували силно по родината, дома и семейството, мнозина се разболявали или направо умирали от различни болести, тъй като не били имунизирани".

До края на 1930-те години в Германия имало общо около 400 пътуващи "панаири на народите". Първият бил организиран през 1874 година от хамбургския предприемач и търговец на животни Карл Хагенбек. "Той бил осенен от идеята да продава на зоологическите градини не само животни, но и хора, които да бъдат излагани там на показ. Понеже по онова време все още нямало телевизия или пък цветна фотография, публиката била любопитна да види как изглеждат хората от другите краища на света", разказва историчката Ане Дрезбах.

Völkerschau Hagenbeck Bahnhof Hamburg 1927

1927 година: Карл Хагенбек позира сред стотина сомалийци, докарани в Германия специално за неговия "панаир на народите"

Шоуто на Хагенбек

Т.нар. "панаири на народите" са познати още от времето на великите географски открития, когато пътешествениците се завръщали по родните си места с неколцина представители на новооткритите територии. Карл Хагенбек обаче внесъл нов елемент: в неговите представления лапландци се показвали пред екзалтираната публика на гърба на северни елени, египтяни яздели едногърби камили пред картонени макети на египетските пирамиди, а туземци с вплетени в косите им кости от животни седели в колиби и демонстрирали порядките си. "Хората идваха при мен да ме пипнат, за да се уверят, че съм истински. Говореха ми на развален немски или пък просто жестикулираха, защото мислеха, че не ги разбирам", спомня си Теодор Воня Михаел.

Той бил дете, когато съдът решил, че баща му - тъмнокожият пришълец от Камерун - не е в състояние да се грижи за четирите си деца. След смъртта на майката-германка децата били настанени в различни приемни семейства. Теодор Воня Михаел попаднал при съдържателите на един "панаир на народите". И подобно на баща си, той бил принуден да се излага ежедневно на показ.

След края на Първата световна война "панаири на народите" се организирали все по-рядко. Но дискриминацията продължила да съществува.

Редакцията препоръчва