"Строго секретно" - тайните протоколи на ЩАЗИ от 1989

"Строго секретно!" пише на леко пожълтелия лист хартия от 8 октомври 1989, описващ "настоящото вътрешнополитическо положение в ГДР". Само ден по-рано комунистическият режим под ръководството на държавния и партиен лидер Ерих Хонекер отбелязва 40-годишнината от основаването на ГДР. Но не за празненствата става дума в доклада на Министерството за държавна сигурност (ЩАЗИ). Точно обратното - то се опасява, че "социалистическият държавен и обществен ред в ГДР е сериозно застрашен".

Само месец по-късно се вижда колко оправдана е тази загриженост: На 9 ноември пада Берлинската стена. Краят на ГДР е вече само въпрос на време - до германското обединение на 3 октомври 1990 не минава и година. А ЩАЗИ остава в историята - институцията се разпада под натиска на правозащитниците и масовите протести. Ирония на съдбата: тайните доклади на ЩАЗИ, изпращани до Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), почти предричат задаващия се край на режима. Въпросните доклади от 1989 година бяха публикувани наскоро под заглавието "ГДР под погледа на ЩАЗИ".

Районното  управление на ЩАЗИ В Лайпциг - „извън строя"

В "Информация № 519/89" от 5 декември 1989 подробно е описано как около 50 опозиционни дейци нахлуват в районното управление на ЩАЗИ в Лайпциг и блокират всички "невралгични точки". В резултат на това службата на ЩАЗИ прекратява работа. Акцията се провежда от различни опозиционни и правозащитни групировки, като "Инициатива мир и човешки права", "Нов форум", "Демократичен пробив". Техните имена все по-често се появяват в докладите на ЩАЗИ през есента на 1989.

Главните действащи лица са описани в характерния за ЩАЗИ жаргон. Ставало дума само за „познати на властта реакционно настроени църковни дейци и други враждебни опозиционни сили". Сред тях е например Петер Грим, един от основателите на "Инициатива мир и човешки права" и редактор на нелегалния вестник "Граничен случай". Ключово преживяване за Грим, който тогава е на 24 години, е начинът, по който властите в ГДР реагират на бруталното смазване на демократичното движение в Китай: управляващите в Източен Берлин демонстративно се солидаризират с комунистите в Пекин.

"Виждаше се, че ситуацията ескалира, а власт, която действа ирационално, е непредсказуема", казва Грим 30 години по-късно. Страхът, че властите в ГДР биха могли да действат също така брутално, както тези в Пекин, става съвсем реален през 1989. Отговарящият за Дрезден политик от ГЕСП Ханс Модроу явно също предусеща тази опасност. В Западна Германия се надяват, че Модроу би могъл да даде тласък на демократичните реформи в ГДР - по примера на тогавашния шеф на Кремъл Михаил Горбачов.

И наистина, Модроу е този, който само четири дни след падането на Стената поема нов курс – вече като  правителствен ръководител на ГДР. Правозащитниците, участващи в т.нар. Кръгла маса, принуждават Модроу да включи и опозиционери в своя кабинет. Това става през февруари 1990. Опитът на Модроу да спаси ЩАЗИ, като я преименува в "Служба за национална сигурност", пропада.

9 ноември 1989

ЩАЗИ - службата, която в продължение на 40 години е всемогъща, в крайна сметка е пометена от събитията и не успява да спомене и дума за отварянето на границата на 9 ноември 1989. Историчката Даниела Мюнкел и до днес не може да си обясни този изумителен пропуск на иначе педантично водените донесения на ЩАЗИ от 1989. Едно от възможните обяснения е, че просто не е имало какво повече да се докладва, тъй като падането на Стената тогава се предава на живо по телевизиите в целия свят.

През ноември 1989 ЩАЗИ е била заета единствено с грижата по собственото си оцеляване, казва Даниела Мюнкел. Напразните ѝ усилия намират отражение и в докладите на Министерството за държавна сигурност. След като Стената вече от пет дни е отворена, в един от докладите за "настоящото положение" ЩАЗИ дори си прави самореклама: "В разнообразните дискусии служителите на Министерството за държавна сигурност изразяват своята воля и своята готовност да окажат активна подкрепа на курса на промени и да подпомогнат възстановяването на доверието между партията и народа", се казва там.

За това обаче вече е твърде късно. Промените са необратими. Историчката Даниела Мюнкел обобщава нещата така: "В първата половина на 1989 ЩАЗИ все още държи всичко под контрол". Това се променя, когато опозицията в ГДР се превръща в масово движение. Министерството за държавна сигурност започва да прави опити да спаси каквото може. А накрая се превръща в "летописец на собствената си гибел".

******

Разгледайте и тази галерия със снимки на ДВ: