″Страшните″ българи и румънци | Новини и анализи от Европа | DW | 09.12.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

"Страшните" българи и румънци

От месеци насам германски общини се оплакват от приток на бедни българи и румънци и се опасяват, че те ще източват социалната им система. Оправдани ли са страховете? Ето как германските медии коментират тази тема:

Обратното броене започна: от 1 януари 2014 година българите и румънците ще могат да работят вече съвсем свободно в Германия. Ако пък месечните им доходи са недостатъчни за издръжката им, те ще имат правото да кандидатстват за социални помощи. Редица германски общини се опасяват, че източноевропейците ще се установяват на тяхна територия, само за да се възползват от социалната им система. Множество издания информират в тази връзка, че в началото на януари 2014-та вътрешният министър на Германия Ханс-Петер Фридрих възнамерява да проведе разговори с колегите си от Великобритания, Холандия, Австрия и Дания и да обсъди с тях евентуални мерки срещу т.нар. миграция по бедност.

По този повод в коментар за германския сайт "Цайт Онлайн" Лудвиг Гревен пише: "Воден от популизма, германският вътрешен министър умело се заиграва със страховете на хората. Тъй като Европейската комисия игнорира проблема, политикът от Християнсоциалния съюз (ХСС) пропагандира сега собствени национални закони срещу уж неправомерната претенция от страна на граждани от по-бедните страни-членки на ЕС за получаване на социални помощи в Германия. От известно време насам няколко германски общини се оплакват от масовия приток на български и румънски роми. Вътрешният министър обаче твърди, че става дума за "масов феномен". Той се опасява, че недоволството на населението по този въпрос би могло да се отрази на представянето на партията му на следващите избори. Същевременно обаче статистиките доказват, че въобще не може да става дума за масово източване на социалната система от страна на българите и румънците."

Bundesinnenminister Hans-Peter Friedrich am 6.11.2013

Германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих

Българите и румънците - по-добре интегрирани от много други чужденци

И специалистът по въпросите на миграцията Херберт Брюкер твърди, че българите и румънците няма да обременят социалната система в Германия. "Тъкмо напротив", казва Брюкер в интервю за германското радио "WDR". "Статистически погледнато, емигрантите внасят в социалната система повече, отколкото получават от нея. Те обикновено са млади и вноските им в пенсионните каси са по-високи от това, което евентуално ще получат един ден", обяснява експертът. Според Брюкер емигрантите от България и Румъния са дори по-добре интегрирани от останалите чужденци. "16% от хората с чуждестранен произход получават помощи за безработни в Германия, докато при българите и румънците става въпрос за 10%", обяснява той. По този повод Брюкер отправя следната критика към медиите: "Те създават един много, много отрицателен образ за тези хора, който не може да бъде подкрепен с факти."

В коментар по темата на берлинския "Тагесцайтунг" четем: "Сред пришълците наистина има големи общности от хора, които идват в Германия с надеждата да избягат от бедността в родината си. Такива общности живеят например в т.нар. "проблемни блокове" в Дортмунд, Манхайм, Дуисбург и редица други германски градове. Не е вярно обаче, че много от тях кандидатстват за получаване на социални помощи. Затова преди да избързваме с оценките, може би все пак е добре да изчакаме и да видим какво точно ще се случи след 1 януари", пише изданието.

Други медии цитират данни от германската Агенция по труда, според които до края на юни 2013-та година 37 хиляди българи и румънци са кандидатствали за социални помощи - т.нар. "Харц-4". "Това отговаря на 10% от броя на пребиваващите в Германия граждани на тези две страни", уточнява "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". Вестник "Билд" и списание "Фокус" публикуват още по-актуални данни от края на август, когато броят им се е увеличил на 38 800 души. "Това означава, че само за две години делът на българите и румънците, кандидатстващи за германски социални помощи, се е удвоил", извежда като акцент агенция ДПА. "Още по-висок е обаче делът на имигрантите, получаващите социални помощи в Германия, които са граждани на страните, присъединили се към ЕС през 2004 година", посочва агенцията.

Symbolbild Armutsmigration Europa

В град Есен живеят 3000 българи и румънци. 342 от тях получават социални помощи.

"Не се очаква нова вълна от евтина работна ръка"

"Зюддойче Цайтунг" осветлява друг аспект от въпроса със социалните помощи. "Много хора в Германия получават помощи, макар да имат собствен бизнес", посочва изданието и уточнява, че става въпрос за собственици на еднолични фирми за извършване на самостоятелна дейност, които нямат нито един назначен работник или служител. "Когато доходът на фирмата не стига за месечната издръжка, собственикът ѝ има право да кандидатства за социални помощи. Само през април 2013-та година 128 хиляди подобни фирми са подали молби за получаване на "Харц-4". Много от тези еднолични фирми са на български и румънски граждани", пише вестникът.

Пред "Нойе Оснабрюкер Цайтунг" шефът на Федералния съюз на средно големите фирми Марио Оховен уверява, че не се очаква нова вълна от евтина работна ръка след отпадането на ограниченията на трудовия пазар за българските и румънските граждани от началото на следващата година. "Имаше подобни опасения и за приетите през 2004 година източноевропейски страни. Тогава ни уверяваха, че от Полша ще нахлуе масово евтина работна ръка, но нищо подобно не се случи", казва той.

Редакцията препоръчва

Реклама