Страхът от фракинга | Новини и анализи по международни теми | DW | 04.11.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Страхът от фракинга

Безвреден и полезен или опасен и неизгоден? Темата за фракинга разделя Германия на два лагера. Едни търсят път към енергийна независимост от чужди страни, други акцентират върху рисковете за човека и природата.

Катрин Оте, заместник-председателката на Сдружението на хората с екологични заболявания, е отлично запозната с правителствения законопроект за фракинга. Ежедневието ѝ е много напрегнато, но за да се справи с всичките си задачи тя е принудена често да прави почивки. Имунната ѝ система е отслабена още от детски години: пестицидите от фермата на родителите, както и контактът с отровни лакове и разтвори по време на обучението ѝ в една дърводелска работилница са разклатили сериозно здравето на младата и амбициозна жена. Диагнозата: токсично многофункционално увреждане. Това я накарало да потърси всевъзможни информации за отровите в природата. Така попаднала и на сведения за химикалите, използвани при фракинга.

Скептицизмът е основателен

Фракинг се извършва от над 60 години. За разлика от конвенционалния газ, който се намира в порести и разпукани земни пластове, което го прави много по-лесен за добиване, шистовият газ се намира в миниатюрни пукнатини и порести „джобове” на скали с изключително ниска пропускливост. Това прави извличането на суровината оттам трудно и скъпо. Затова се прибягва до метода "хидравлично разбиване", при който под голямо налягане (до 1000 атмосфери) се вкарват милиони литри вода, смесена с над 600 токсични химикала като бензол, толуол, ксилуол и етилбензол (голяма част от които с доказано канцерогенно действие) на 1.5 до 6 км дълбочина в земните недра, с цел да се разкъсат шистовите пластове и да се освободи съдържащият се там природен газ. За този метод на добив до момента в Германия няма регламент.

Katrin Otte

Катрин Оте е активистка, която се бори против опасностите за околната среда и хората

95 процента от газовите находища в страната са на територията на провинция Долна Саксония, включително и в региона, в който живее Катрин Оте. Притесненията на германците относно безопасността им се появяват едва след първите съобщения за констатирани случаи на различни заболявания, включително и канцерогенни, в регионите на добив в Съединените щати. Катрин Оте показва данни от регистъра на раковите заболявания в Долна Саксония, от който се вижда, че в община Ботел необичайно голям брой мъже страдат от различни форми на рак на лимфните жлези. Никой засега не е дал логично обяснение за този факт, а Катрин Оте предполага, че случаите са свързани с добива на природен газ в района западно от Бремен.

До 2011 там е бил добиван газ чрез фракинг. От впръскването на отровните химикали в шистите обаче неизменно остават "следи". В почвата и във водата постоянно се открива бензол, проникнал през пукнатини на сондажните тръби. Високотоксичните, канцерогенни бензолови пари могат при продължително вдишване да доведат до смърт. Освен това местната геоложка служба е открила високо съдържание на живак в почвата. Катрин Оте успяла в крайна сметка да издейства проучване, което да проследи високия брой канцерогенни заболявания край 456 от наличните сондажи. "Резултатите обаче ще станат ясни чак след четири години - тогава ще се изясни дали има връзка между отровите в околната среда и развитието на заболяванията", казва тя.

Безразличието на властите

"Целият регион като че ли спеше непробуден сън по отношение опасностите, свързани с фракинга", казва Хартмут Хорн не без загриженост. Писателят би предпочел да пише своите книги, вместо да дава интервюта за фракинга. Но когато през 2011 се появява сондаж само на 700 метра от дома му, започва активно да се занимава с темата.

Hartmut Horn

Писателят Хартмут Хорн е председател на инициативата "Добив на газ без фракинг" в Ротенбург

"Дотогава мислех, че природният газ е чиста енергия - не съм и допускал колко мръсен може да е добивът му", казва Хорн. Той междувременно е основал гражданска инициатива, бореща се срещу фракинга, а медии като "Вашингтон Пост" и "Гласът на Русия" се интересуват от експертното му мнение.

Хорн разказва, че в рамките на добива на природен газ в района на Ротенбург, провинция Долна Саксония, са били направени множество сондажи във вододайни зони, от които се осигурява питейна вода за около 400 000 души. Хорн сериозно се опасява за качеството на водата, имайки предвид и това, че големи количества вода, която е била вкарана в земните недра заедно с химикалите, за да разбие скалите, трябва след това да се съхраняват по определен начин.

Според Хорн най-големият проблем е тъкмо този с хранилищата. "Точно както и с ядрените отпадъци и тук няма правила", обяснява писателят. Водата би трябвало да се пречисти на повърхността на земята, но това е твърде скъпо. "Местните власти са оставили този въпрос в ръцете на фирмите, а това е безотговорно", казва Хорн.

Разнобой на мненията

Еколозите настояват пред министърката на околната среда Барбара Хендрикс да наложи пълна забрана на оспорвания метод за добив на газ. Тя обаче е против. Но в същото време признава, че е изложена и на масивен натиск от страна на лобитата на газови концерни като Exxon Mobil и RWE Dea. Те се опитват да подобряват своя имидж пред обществото чрез спонсорства за училища и детски градини в региона, а във времената на икономии, този фактор не е зе пренебрегване. Не бива да се забравя и друго: че федералната провинция, на чиято територия се добива шистов газ, получава една трета от приходите от този добив.

Геолозите и местните жители също не са единни в мненията си по отношение на фракинга. Фермерите, дали под аренда земята си на газовите концерни, са доволни. Докато производителите на земеделска продукция се оплакват, че не могат да намерят пласмент за продукцията си. Д-р Георг Майнерс, който изготвя експертизи за Федералната служба по околната среда, е доста предпазлив в изказванията си. Той не отхвърля фракинга изцяло, но казва: "Аз се опитвам да преценя реалния риск и се питам - какво може да се направи за намаляването му".

Schiefergas Shale Gas

Протест на противници на фракинга

Рискът, който съществува при сондажите, не може да се избегне напълно - например при наличие на неуплътнени тръбопроводи, през които отровните химикали могат да проникнат в почвата. Но Майнерс си задава и въпроса дали добивът на газ чрез фракинг изобщо се осмисля от икономическа гледна точка. Един от възможните отговори дават икономистите от Центъра за европейски икономически изследвания: "В Европейския съюз добивът на природен газ чрез фракинг няма да е рентабилен в обозримо бъдеще". Според експертите е трудно да се предвидят и щетите за околната среда и здравето.

В научните среди обаче няма единство по отношение на икономическия потенциал на шистовия газ: Федералната служба за околната среда смята, че с този газ биха могли да се покриват потребностите на германския пазар в продължение на 13 години. А Федералната служба за геологични науки и суровини говори за 27 години. Правителственият проектозакон в момента е в процес на съгласуване между министерствата на околната среда и на икономиката. В него е предвидено да се забрани изцяло извършването на сондажи, по-дълбоки от 3000 метра, а проучването на технологиите, свързани с фракинга, трябва да продължи до 2021 година.

Редакцията препоръчва

Реклама