Страхът от българския лекар | Новини и анализи от България | DW | 05.12.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Страхът от българския лекар

Приказките за това, че лекарите са убийци, са чиста проба насаждане на омраза. Негативните обобщения за цяла една професионална гилдия са неуместни - дори при толкова драстични случаи като смъртта на три бременни жени.

Защо са толкова мразени?

Защо са толкова мразени?

Коментар на Татяна Ваксберг:

Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне. Този стар афоризъм е приложим към онези медии и социални групи, които в стремежа си да угодят на аудиторията прекрачиха границата в отразяването на смъртните случаи в болниците. Това е подход, който може временно да осигури аудитория, но да убие доверието в здравеопазването изобщо. Не е ясно какво точно тогава ще си получил, след като си си пожелал по-голяма публика.

Смут и неверие

В момента медиите твърдят, че пациенти се страхуват да отидат на лекар, а Българският лекарски съюз твърди, че лекари се страхуват да лекуват. Ако тези две картини са верни дори и наполовина, здравеопазването не е в криза, а в колапс. Какво друго да кажем за медицина, в която болният се страхува да се лекува, а лекарят се страхува да го лекува?

Ein Arzt

Петна по бялата престилка

Впрочем, лекарите не са единствената гилдия, към която обществото си отглежда отрицателно отношение. Парадоксално, но най-ниските нива на доверие в България са ориентирани към професиите, в които би следвало да се оглежда нашата хуманност: лекарите, учителите, юристите, участниците в благотворителни дейности. Обществото не вярва точно на онези, които трябва да му осигурят знания, здраве, справедливост и грижа за слабия.

Според проучване на института за маркетингови изследвания GFK България се отличава от останалите изследвани страни по това, че регистрира най-ниски нива на доверието изобщо. Измежду 20 изследвани професии съществуват цели 6, към които българите са лидери по липса на доверие. След това идват колумбийците, които не се доверяват на 3 от професионалните групи, а на трето място по този показател са белгийците и индийците, които нямат доверие на по 2 от изследваните професии. България обаче е единствената страна, в която липсата на доверие се проявява точно в отношението към професии с хуманитарна насоченост. Съвсем други общества са лидери в недоверчивото отношение към военните, политиците, банкерите или мениджърите.

Слабият и силният глас

Това е тревожен симптом, на който не противодейства никаква политика. В конкретния случай с лекарите пък се усеща не просто липса на политика, но дори и липса на служебна загриженост: най-слабо чуваният глас в тази драматична история е този на министъра на здравеопазването.

Arzt in der OP

Лекар е вече мръсна дума?

Гласът, който е още по-слаб, е този на експертите - на хора, способни да разследват конкретните смъртни случаи, да обяснят причините за тях и да посочат конкретните лица, които носят отговорност. Силен е само безотговорният глас на обобщенията и негативните квалификации.

Впрочем, ако любителите на по-широка аудитория за сметка на прецизност и етичност бяха проверили, щяха да видят, че повечето от българите, които нямат доверие в здравеопазването, все пак разграничават лекарите от администрацията. Според данни на социолозите от Opendata цели 40% казват, че имат „много малко“ доверие в здравната каса, но с една трета по-малко са хората, които се отнасят със същата категоричност към болниците.

Автор: Татяна Ваксберг, Редактор: Александър Андреев

Редакцията препоръчва

Реклама