Странното българско единодушие | Новини и анализи от България | DW | 21.02.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Странното българско единодушие

Обидни етикети и недоказани обвинения колкото щеш. Българският политически живот е пренаситен с примери за словесно ожесточение. Какво обаче се крие зад тази радикализация? Коментар на Иван Бедров.

Не е вярно, че разделението и противопоставянето сред политиците са толкова големи, че да застрашават стабилността в страната. Радикализацията е само на думи, които прикриват единодушието по запазване на статуквото.

Лъжци, предатели, престъпници, крадци, убийци, безсрамници, подлеци, родоотстъпници, безсърдечни и безочливи смешници. Тези и още много подобни думи са сред най-често използваните от участниците в политическото шоу в България. Наред с обидните етикети летят и недоказани обвинения по половината текстове от Наказателния кодекс, включително и за заговор за убийство. Така си говорят представителите на днешните и бившите управляващи, гравитиращите последователно около едните или другите популисти с опаковка на националисти, както и новите кандидати да ги заместят.

Острият език се пренася и в повечето медии, в някои случаи пък медиите заразяват политиците с радикални думи, а напоследък дори медии и политици започнаха да действат все едно имат единен щаб. Едните искат да изметат всички останали, а всички останали по отделно също искат да изметат всички други. Всяко предишно управление е "загробило" България, а всяко следващо иска "да продаде клетата ни родина" на неназовани чужди сили. Ожесточението изглежда все по-голямо, а намирането на компромис - все по-трудно. Редица умни хора заключиха, че най-голямата опасност за България е "политическото разделение". Извинете, политическото какво?

Наглите и по-наглите

Вероятно думата "нагъл" е била интензивно употребявана и в други исторически периоди, но от няколко години насам присъствието й в публичното говорене изживява разцвет. В един онлайн тълковен речник има примери със снимки за наглост. Когато учениците потърсят значението на думата, виждат и снимка на бившия премиер Бойко Борисов, който е цитиран да казва: "Сергей Станишев е един нагъл лъжец и измамник". Станишев също е бил по подобен начин любезен към своя политически опонент, а често нарича несъгласните с него "смешници" или "циркаджии".

Но след като бившият вътрешен министър Цветан Цветанов кръсти една от операциите на МВР "Наглите", точно тази дума зае първото място. За Румен Петков например нагли са и настоящото ръководство на БСП, и бившите министри на ГЕРБ, че дори и еврокомисарят Кристалина Георгиева. За Волен Сидеров нагли са всички журналисти, които го питат с какви пари обикаля луксозните места по света.

Symbolbild Bulgarien bemalte Faust Flagge

Символи, закани, заклинания - какво се крие зад тях?


Николай Бареков пък нарича гнусни изказаните от говорителя на Реформаторския блок Радан Кънев съмнения, че новата му партия е проект на задкулисието. В редките моменти когато политическите опоненти не са нагли или гнусни, те се превръщат в подлоги. Който не вярва, да опита да проследи за ден репликите между политиците. За повече няма да има нерви.

Фасада от думи

Цялото това ожесточение от думи може лесно да подведе гражданите, които да останат с впечатлението, че политиците от екрана наистина са разделени от принципни различия за това накъде да върви държавата, как да бъдат управлявани системите, какви реформи да бъдат направени, кой бранш в икономиката да бъде приоритетен, как по-ефективно да се разходват парите на данъкоплатците... Не е изключено и да имат различия по тези въпроси, но от хвърчащите помежду им реплики не личи. Дори напротив - зад словесната конфронтация прозира едно смущаващо единодушие за начина, по който трябва да се управлява България.

Бойко Борисов обвини Ахмед Доган, че искал да го убие. Делян Пеевски обвини Цветан Цветанов, че го притискал, а Цветанов обвини Пеевски, че владее съдебната система. БСП критикув ГЕРБ, че използвали Комисията за конфликт на интереси за натиск върху неудобни, а в същото време променя закона за Сметната палата, за да я превърне в по-удобен инструмент за същото.

Бареков обвинява останалите за начина им на финансиране, а в същото време не може да даде задоволителен отговор за своето. Всички се обвиняват взаимно в колаборация с Волен Сидеров и в същото време никога не се отказват от златния му пръст, когато им потрябва. Недоволни са от действията на другите, но критикуват само персоните, защото по принципите очевидно нямат разногласия. И този шум се оказва достатъчно силен, за да заглуши и малкото разумни гласове.

Редакцията препоръчва