Стоят пред пропастта - и пак теглят в различни посоки | Новини и анализи от Европа | DW | 10.07.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Стоят пред пропастта - и пак теглят в различни посоки

Британците казаха своето „Nо”, а през октомври има и други гласувания, които бързо могат да мутират в референдуми за излизане от Евросъюза. Ситуацията е драматична, а ЕС само апатично наблюдава как полита към бездната.

Две седмици след британския вот все още не е ясно как да бъде организирано излизането на британците от ЕС. Не е ясно и какви последици ще има Брекситът за останалите 27 страни-членки. Брюксел твърди, че ситуацията във Великобритания е хаотична и дори анархистична. Най-вероятно страната ще има нов премиер чак през септември. Предполата се, че това ще е консерваторката Тереза Мей, която още отсега е решила да използва гражданите на чужди европейски държави, живеещи на Острова, като политически заложници в предстоящите сложни преговори с ЕС: на тези „чужди европейци” ще бъде разрешено да останат в страната, само ако Великобритания получи достъп до европейския вътрешен пазар. Такъв е коварният й план.

Хардлайнерите от другата страна на барикадата също са заели позиции. Френският президент Франсоа Оланд например иска да накара британците да страдат. И е готов да се възползва от евентуалния икономически упадък, очакван във Великобритания. Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер също следва тази конфронтационна линия, макар и в по-мека форма. Британците трябвало да напуснат ЕС колкото се може по-бързо. Те можели и занапред да търгуват с ЕС, но само, ако си плащат съответната цена, както например Норвегия, и ако продължат да допускат имигранти от ЕС.

Последните социологически анкети сочат, че на много места шокът от Брексита е променил политическите нагласи в евроскептични страни като Дания, Финландия и Италия. Никой не знае обаче колко дълго ще продължи този про-европейски ефект.

Изчакване и игра на нерви

Германската канцлерка Ангела Меркел не изневерява на навика си да изчаква преди да вземе някакво важно решение. Тя се опитва да намери някакъв прагматичен изход от ситуацията, за да предотврати раздорите между останалата част от ЕС и Великобритания. ЕС, на свой ред, също изчаква и гледа да печели време. В цялата тази безпомощност се очертават два основни лагера. Социалдемокретите и либералите в Европарламента, начело с Мартин Шулц, настояват заповече Европа, повече интеграция, дори за едно европейско правителство. А това би означавало по-малко суверенитет за страните-членки и мъчителни промени на Европейските договори. Визиите на Мартин Шулц, които неговите съпартийци в Берлин споделят половинчато, биха представлявали доста драматичен отговор на британския вот, но шансовете той да се реализира са почти нулеви.

Riegert Bernd Kommentarbild App

Бернд Ригерт

В Брюксел доминира другият лагер, който отговаря: "Продължаваме както досега, но по-добре и по-бързо!" Италианският премиер Матео Ренци заяви, че няма нужда от дебат за процедурите и методите за излизане на Великобритания от ЕС. Холандският премиер Марк Рюте залага на компромисите, но същевременно настоява за преосмисляне на миналото, без да каже в каква посока. Германският финансов министър Шойбле пък предлага нещо като умален ЕС, в който да влизат само онези страни, които са склонни да се съобразяват с общите решения и да правят компромиси.

Всеки гони собствени интереси

След британското решение за напускане на ЕС южните страни-членки на Общността съзират шанс да разхлабят бюджетната дисциплина, налагана уж от Брюксел. Северните страни отказват да плащат за подобно нещо, тъй като Брекситът нямал нищо общо с еврото и необходимите мерки за икономии. Някои източни страни-членки пък смесват Брексита с разпределението на бежанците и търсещите убежище. Европейските политици са наясно само по това, че трябва да бъде намерено решение както за икономическата, така и за бежанската криза. Но какво? Вместо шокът от Брексита да доведе до сплотяване на европейците, той засили противоречията им още повече.

ЕС няма много време да намери разумни отговори на тези въпроси, защото на 2 октомври се задава следващото голямо изпитание. На този ден Унгария провежда референдум за разпределянето на бежанците, а Австрия избира президент. Гласуванията в двете страни ще окажат съществено влияние над развитието на тези държави от ЕС. Също през октомври Италия ще гласува за конституционни реформи. С оглед на растящия евроскептицизъм в страната този референдум също може бързо да мутира в референдум за излизане от ЕС. Поради наличието на твърде противоположни възгледи за бъдещето на Общността едва ли може да се очаква нов тласък за европейския проект и някакви решителни реформи. ЕС апатично залита към бездната. Кой има силата и политическата воля да го спре?

Редакцията препоръчва