Стотия от вестник ″Франкфуртер Рундшау″ за скандала около несъстоялата се конференция за Батак | Начало | DW | 28.06.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Стотия от вестник "Франкфуртер Рундшау" за скандала около несъстоялата се конференция за Батак

"Побити на кола. Заплахи за убийство срещу германски учени в България. Върховете на държавното уплавление насаждат шовинистична истерия" - така е озаглавена статията на известния журналист Норберт Мапес-Нидек

За „фатва” не може да се говори, защото това е понятие от мюсюлманския свят. Заплахите за убийство, отправяни към една берлинска докторантка обаче не са по-малко сериозни. Фундаменталистки телевизионен канал обяви награда от 1000 лева, т.е. 500 евро, за всеки който донесе берлинския адрес или пък актуална снимка на Мартина Балева. 30-годишната докторантка по история на изкуството трябва да бъде побита на кол, призовава плакат, който показва телевизия Скат докато излъчва тирадите си, пълни с омраза. „По мейла получих стотици заплахи за убийство и много от тях идваха от Германия”, казва Балева.

Напрежението около колегата й Улф Брунбауер, който е от Австрия, поутихна. Но и към него бяха отправени заплахи за убийство. Той получи полицейска охрана, след като телевизия Скат призова, „швабата да бъде изправен на ешафода и след като трима мъже нахлуха в офиса му в института за Източна Европа на берлинския свободен университет.

„Прегрешението” на двамата учени: те представиха проектопредложение за едно безобидно научно изследване. То беше свързано с историческата картина на поляка Антони Пиотровски, нарисувана през 1892-ра година. Художникът изобразил клане в българското планинско село Батак: селяни, застанали сред множество трупове на жени, гледат ужасено огнените отблясъци над къщите си. По това време зверствата, извършени от турски мюсюлмани над християнското население на Балканите, са били предпочитана тема в Европа.

Намерението на Балева и Брунбауер било да изследват влиянието, което тази картина, създадена 16 години след клането, е оказала върху колективната памет на българите. Планувана била конференция, която да се занимае с въпроса за „Батак и историческите конструкции в България, както и изложба в София, на която трябвало да се представи „българското възпоменателно място Батак”.

Проектопредложението обаче попада в ръцете на Божидар Димитров, директор на националния музей в София и издател на множество научно-популярни исторически книги. Той се представя като пазител на българското историческо богатство и пропагандист на националната идея. По време на воденото от него седмично предаване Божидар Димитров внушава на зрителите си, че двамата изследователи отричат клането в Батак, представяйки го като мит. При това, единственото, в което двамата историци от Берлин, се съмнявали, било свидетелския характер на картината на Пиотровски. Полският художник нарисувал платното по снимки, които били направени най-малко десет години след клането в Батак.

Нито едно научно обяснение не успява да спре последвалото идеологическо цунами. „Германски учени оспорват клането в Батак”, гласят вестникарските заглавия. Само в рамките на няколко дни президентът, председателят на парламента и премиера изразяват своето отвращение. Според президента Първанов това е „лоша провокация на националната ни история и памет”.

Шефът на музея, който трябвало да покаже изложбата, се изплашва. Чиновникът в културното министерство, отговарящ за това, е уволнен. Напрежението около случая се подклажда от дяснорадикалната партия Атака, представена в парламента. Телевизия Скат е нейна.

Балева е подала жалба срещу телевизията до СЕМ. Досега реакция оттам няма. Нито една партия, нито една институция, нито един политик не изрази подкрепа за учените. Само смели интелектуалци и учени надигнаха глас. Германският посланик в София изрази своята загриженост пред българския външен министър.

Подобно съдържание