1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Стопанска панорама

1 август 2006

Висококачествени зъбни имплантати от България и Русия напуска пътя на пазарната икономика

https://p.dw.com/p/AtyC
Снимка: AP

Зъбното протезиране в Германия е твърде скъпо удоволствие, за което осигуряваните доплащат голяма част от собствения си джоб. Затова наличието на по-евтини алтернативи е тема, която интересува всички.

Милиони зрители на Щерн – Ти Ви проследиха на живо, как на един пациент се поставят зъбни имплатати. Цялата процедура протече напълно безкръвно и без усложнения, което показа, че имплантатите междувременно са въпрос на “добра техника”. Странното е ,че тази добра техника, която в Германия струва безбожно скъпо и се работи главно за пациентите на луксозни частни клиники, може да се сдобие значително по-евтино от лаборатории в България. Германското онлайн-издание Пресепортал представя в тази връзка клиниката Дентапрайм във Варна като пилотен проект на известни създатели на протетични технологии. Клиниката била една от най-модерните дентологични клиники в Европа, която изработва имплантати със високо качество, но на цена – до 60% по-изгодно отколкото в Германия. Клиниката във Варна е всъщност швейцарска инвестиция и работи с международно признати специалисти и най- последните и модерни високотехтнологични достижения. Дигиталният триизмерен томограф прецизно заснема мястото на имплантатите, което позволява изключително точното им поставяне.Използват се също така специални компютърно направлявани модели, които се изработват в собствената лаборатория на клиниката. Зъбната клиника на българското Черноморие предлага западно качество, съчетано със значително по-ниски цени в сравнение с тези в Германия – съобщава германският “Пресепортал”.

-

Русия напуска пътя на пазарната икономика. Президентът Владимир Путин с помощта на най-близки сподвижници отново поставя най-важните браншове на руската икономика под държавен контрол.

Когато в средата на месец юли руското държавно ръководство покани за участие водещите в света индустриални нации от групата Г-8, домакините не пропуснаха нито една възможност да декларират привързаността си към принципите на пазарната икономика. “Целта ми е да превърна демократичните и пазарни процеси в необратими” – заяви президентът Владимир Путин. Неговият съветник Игор Шувалов заяви пред Файненшъл Таймс Германия, че неговата страна не се стреми да увеличава държавното влияние над икономиката. Тъкмо обратното : всичко трябвало да се основава на пазарни механизми, а държавата само да осигурява нужната правна рамка. Гостите от чужбина слушаха тези уверения със задоволство. Критиците на Кремъл обаче, както и неутрални наблюдатели, смятат, че Русия се отклонява от този път. С окончателното разбиване на концерна Юкос, ерата на частната собственост и свободното развитие на пазарните сили изглежда се приближава към своя край. “Държавната намеса в икономиката и все по-силното централизиране при взимането на решения – се засили – отбелязва Европейската Банка за възстановяване и развитие в последния си доклад за Русия. Рейтинговата агенция Стандарт енд Пуърс заключава в една своя студия, че влиянието на Кремъл в 54-те най-големи руски предприятия стремително се увеличава. Държавния дял в пазарната им капитализация е нарастнал само за 2005 година от 18 на 24 %. Държавното влияние отдавна вече не се ограничава само до енергийните концерни от типа на Газпром. Кремъл увеличава влиянието си и върху автомобилната индустрия, машиностроенето, самолетостроенето и експлоатацията на подземните природни богатства. За пръв път от последните 8 години насам, през 2005 –та спадна делът на частния сектор в брутния вътрешен продукт. “Национализацията ще продължи” – написа по този повод Московският Институт за икономиките в преход, който се ръководи от бившия премиер Егор Гайдар. Икономистите цитират и 16 частни фирми, които до 2007 година биха могли да попаднат под държавен контрол. Затова пък плановете за нови приватизации са замразени. Забавя се продажбата на държавните дялове втелекомуникационния монополист Связинвест.На Германският Сименс му забраниха да поеме мажоритарен дял в машиностроителното предприятие “Силовие Машини”, а едно време предвидената за приватизация държавна авиокомпания Аерофлот внезапно се оказа ядрото на един бъдещ държавен въздухоплавателен холдинг. Начело на най-важните концерни Путин постави свои най-близки сътрудници. Анализ на Файненшъл Таймс показва, че сътрудници на Кремъл имат ръководни позиции в общо 18 водещи предприятия.Членове на руското правителство пък участват в 30 надзорни съвета – факт, който е уникален за страните от групата на водещите индустриални нации. Методите, с които Кремъл увеличава влиянието си, са различни и не винаги така брутални, както бяха в случая с Юкос. Целта на луското павителство е създаването на национални концерни, в които да бъдат обединени няколко – преди това самостоятелни предприятия. Разработена беше и специална концепция за създаването на индустриални холдинги. Мотивите за всичко това са разнообразни. Роля играят фактори като националната сигурност, повишаване на държавните приходи, но и частни икономически интереси на отделни “ държавни олигарси”. Във всеки случай, политикономическия модел на днешна Русия е в задънена улица” – твърди бившият съветник на Путин Андрей Иларионов, който днес е един от най-отявлените критици на Кримъл. Според него, процесите на забавяне на икономическия прираст в страната, които започнаха през 2005 година, ще продължат и занапред.