Статия за малцинствата в България в германския вестник Ханделсблат | Новини и анализи от България | DW | 28.02.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Статия за малцинствата в България в германския вестник Ханделсблат

”Все още има какво да се желае по отношение на интеграцията на малцинствата” – така е озаглавена една от статиите във вчерашния брой на авторитетния германски икономически всекидневник Ханделсблат, който отдели голямо внимание на България. Ханделсблат е издание на концерна Холцбринк, който издава и българските вестници Капитал и Дневник.

Сидеров насъсква срещу малцинствата

Сидеров насъсква срещу малцинствата

През последните години националните малцинства отново попадат в полезрението на българската общественост. Това се видя при гласуването на закона за извънредните избори за Европейски парламент след два месеца. “Законът дискриминира българските граждани от турски произход, които преди политическата промяна бяха прокудени от България,” казва Лютфи Местан от ДПС на турското малцинство, което участва и в настоящата правителствена коалиция заедно със социалистите на премиера Сергей Станишев. Спорът се отнася до 42 хиляди избиратели с постоянно местоживеене в Турция, които все още притежават българско гражданство. През май за пръв път ще бъдат избрани 18 български депутати в Европарламента. За избирателния закон гласуваха както десноцентристката опозиция, така и част от управляващите социалисти. Според юристи в София обаче повечето емигранти все пак ще могат да гласуват, защото законът дефинира местоживеенето твърде приблизително. Тъй че партията на турското малцинство отложи конституционната си жалба срещу закона чак за след изборите. Тъй или иначе законът разбуди спомените за 80-те години, когато тогавашните комунистически властници под ръководството на Тодор Живков се опитаха насилствено да българизират турското малцинство. Многобройни членове на тази етническа група бяха принудени да сменят турските си имена с български. Протестите им бяха смазани със силата на оръжието, имаше 120 убити и над 1000 ранени. Хиляди избягаха най-вече в Турция, която още преди това вече беше приела 120 хиляди български турци на базата на двустранно споразумение с България.

Всичко това остана в миналото. Днес близо 800 хиляди турци, които останаха в България, могат да упражняват правата си като национално малцинство. Тяхната партия вече години наред участва в различни правителствени коалиции. Във всекидневия живот обаче може да се забележи, че турците и българското мнозинство гледат да нямат много взимане-даване. Самите турци живеят главно в южната част на страната, край границата с Гърция. В момента икономическото им положение е лошо, защото главният им поминък – тютюнопроизводството – е в криза. Направо катастрофално е положението на близо 400 хиляди български роми, които са пръснати из цялата страна и живеят в около 300 специално определени им квартали. Близо 80 процента от ромите са безработни, процентът на неграмотност сред тях нарасна от 7 на 20 след политическата промяна в страната. Ромските деца не стигат до по-високите степени на образование, много от тях дори не ходят на училище. Медицинското им осигуряване е в окаяно положение. Повечето деца в сирашките домове в България са от ромски произход. Вярно, че българското правителство се мъчи да ликвидира най-тежките дефицити. България дори пое за една година председателството на така нареченото “Ромско десетилетие 2005-2015 година”. Приет беше план за действие, който предвижда 35 спешни мерки в областта на здравеопазването, медицинското осигуряване и подобряването на жизнените условия в ромските квартали. В тази връзка и ЕС оказва масивна финансова помощ, която обаче все потъва някъде из държавната бюрокрация и в джобовете на корумпирани чиновници. Много българи, които също живеят на ръба на бедността, гледат с подозрение тези помощи. Те обвиняват държавата, която съфинансира европейските помощи за ромите, че се грижи само за ромите, докато техните съседи-българи, които живеят в същите нечовешки условия, остават с празни ръце. Български социолози смятат, че когато се помага на ромите, винаги трябва да се проявява политическа мярка и да се пази социалният мир. Направо катастрофални са резултатите от пропагандата на националистическата партия Атака, чийто председател Волен Сидеров спечели цели 25 процента на президентските избори миналата година, но въпреки това остана далеч зад преизбрания със 75 на сто досегашен президент Георги Първанов. Атака съумява да насъсква срещу турците и ромите тъкмо онези хора, които не спечелиха нищо от пазарното стопанство и от еврочленството.