СССР се беше споминал, само некрологът още се чакаше | Новини и анализи от Европа | DW | 10.12.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

СССР се беше споминал, само некрологът още се чакаше

Още с края на Хрушчовата ера престана да има смисъл от съществуванието на СССР. Съюзът се спомина на опашките за салам и други дефицитни стоки, пише Константин Егерт в отговор на онези, които все още жалят по СССР.

Митът, че Борис Елцин, Леонид Кравчук и Станислав Шушкевич по злодейски начин са унищожили СССР по време на тайната им среща в резиденцията Вискули в Беловежката гора край Брест е едно от най-масово разпространените вярвания в днешна Русия. Както и слухът, че тримата, които през декември 1991 подписаха Споразумението за създаване на Организацията на независимите държави /ОНД/, са били толкова пияни, че дори и не разбрали какво вършат.

Можеше ли да се предотврати разпадането на СССР?

В действителност ръководителите на трите републики подписват некролога на вече споминалия се Съветски съюз. В началото на декември 1991 той продължава да съществува почти само на хартия. Последният шанс за запазването на съюза под някаква форма де факто е проигран от превратаджиите на Държавния комитет за извънредните ситуации /ГКЧП/. Техният опит да превземат властта окончателно погребва подготвяния от президента Михаил Горбачов нов съюзен договор, който е трябвало да бъде подписан в края на август.

Днес, 25 години по-късно, става ясно, че не е имало как да се прекрати разпадането на съветската империя. Тогавашният президент на Литва Витаутас Ландсбергис доста обхватно описва събитията през 1991 година. "Балтийските държави вече бяха обявили, че напускат СССР и нямат намерение да подписват никакъв нов договор. Същата линия поддържаха и кавказките републики като Грузия, която също обяви своята пълна независимост”.

DW-Karikatur von Sergey Elkin - Umfragen zu Zerfall der UdSSR vor 25 Jahren

56% от руснаците съжаляват за разпадането на СССР. Карикатура на С. Елкин

Всъщност руското общество не обърна почти никакво внимание на споразумението, подписано в Беловежката гора. В последните месеци на 1991 година мнозина бяха убедени, че е крайно време да се преодолее пълната парализа на съюзната власт, която цареше от години.

Редакцията препоръчва

Когато човек прекарва по-голямата част от времето си по опашки за пазаруване, или се блъска сред множеството хора, желаещи да си набавят талони за водка или цигари, факт, който изглежда забравен от мнозина в днешна Русия, той неизбежно предпочита яснотата, пък била тя и горчива, пред безкрайната неизвестност и хаоса. А в загиващия СССР цареше именно хаос. Затова днешното дълбоко убеждение на мнозинството руснаци, че СССР е можел да бъде запазен, противоречи на истинските  факти.

Нито едно общество не е в състояние на два пъти да преживее разпадането на своята държава в рамките на един и същи век, без да преживее сериозна психическа травма. Затова няма място за никакво злорадство. Факт е обаче, че руснаците днес идеализират онзи СССР. Но това беше държава на потиснати хора с много скромни желания;

общество на апаратчици и спекуланти, управление на едно старческо Политбюро.

От гледна точка на съвременния руски гражданин, трагедиите  на миналото нямат никакво отношение към "страната, която ни откраднаха". Само че това не е вярно. Тихата, скучна и относително спокойна епоха на застоя беше реакция на ужасите от Ленинско-Сталинския СССР и време, в което мнозина осъзнаха, че комунистическият експеримент е неуспешен. Хората престанаха да вярват в идеята за "ново общество", заради което бяха принесени в жертва милиони човешки съдби. Още с края на Хрушчовата ера престана да има и смисъл от съществуванието на СССР. Съюзът се спомина на опашките за салам и други дефицитни стоки.

Sowjetunion Parade auf dem Roten Platz

Това беше държава на потиснати хора с много скромни желания

 "И Руската империя, и Съветският съюз се разпаднаха поради слабостта на върховната власт, а не защото е имало някакъв сериозен проблем в държавата!" Това е мотото на новата историческа доктрина, следвана президента Путин и министъра на културата Мединский. Какво искат да ни внушат с това? Че ако искаш да спасиш страната си, трябва да се  подчиняваш на властта …

Опасявам се, че хората от руската върхушка така и не са се поучили от разпадането на Съветския съюз. Те си мислят, че могат да измамят и променят историята. Декларират прагматизъм, но си остават чисти романтици. За разлика от тях, Елцин, Шушкевич и Кравчук се оказаха реалисти. През 1991 те направиха решителна крачка към бъдещето. То не се оказа толкова розово, колкото се очакваше, но все още предлага шансове да станем свободни хора. Главното е да разберем, че никой на никого не е откраднал страната.

Подобно съдържание

Реклама