Срещу антисемитизма - без двоен аршин | Новини и анализи от Европа | DW | 05.01.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Срещу антисемитизма - без двоен аршин

След протести в Берлин срещу решението на Тръмп да обяви Ерусалим за столица на Израел в Германия пламна дебат за това как да се отнасяме към ислямския антисемитизъм. Точно както и към германския, пише Керстен Книп.

В началото на декември м. г. демонстранти в Берлин изгориха израелски знамена в знак на протест срещу прехвърлянето на американското посолство в Ерусалим.

От това, което знаем днес, става ясно едно: някои германски медии, в това число и ДВ, несправедливо обвиниха демонстрантите, че по време на протестите през декември миналата година в Берлин са скандирали: "Смърт на евреите!" Няма нито един човек, който може да свидетелства, че е чул такова скандиране. И видеата от протестите са запечатали доста смущаващи сцени. Голяма част от протестиращите скандират например: "Израел - убиец на деца!" и "Смърт на Израел!" Освен това неколцина демонстранти изгарят едно платно с изрисувана Давидова звезда. По данни на Центъра за изследвания и информации за антисемитизма (RIAS), по време на демонстрациите е било изгорено и едно израелско знаме.

Антисемитски демонстрации?

Разкриват ли подобни сцени определено антисемитско съзнание? Обобщаващите заключения в случая на са твърде уместни. Изгарянето на саморъчно изработената имитация на израелското знаме само по себе си не е антисемитски акт. Защото израелското знаме не е символ на евреите, а на израелците. Конфликтът е пренесен т.е. от религиозната върху политическата плоскост. Независимо от това изгарянето на знамето трябва да бъдe осъдено, защото третира израелците като хомогенна маса и ги прави отговорни за решението на Тръмп. Можем да обвиним демонстрантите, че не са разграничили достатъчно тези две понятия. Защото Израел се определя изключително като еврейска държава, макар че 20 процента от населението му е арабско. В този смисъл изгарянето на знамето е насочено към една изключително еврейска държава и нейното еврейско население.

Демонстрантите обаче показаха, че става дума за нещо повече от елементарен политически спор. Те скандираха: "Аллах Акбар" и гръмогласно цитираха първите строфи от Корана: "Един е Бог и Мохамед е неговият пророк!" В този момент протестът вече изгуби своя политически характер. В този момент политическите и религиозните мотиви вече се сляха и лозунгите освен антиционистки, придобиха и антисемитски характер.

Deutschland Proteste gegen US-Entscheidung zu Jerusalem in Berlin (Reuters/F. Bensch)

Кадър от протестите в Берлин в началото на декември м. г.

Едно европейско изобретение

В по-голямата си част, ако не и изцяло, антисемитизмът е европейско изобретение. Бенямин Щайниц от Центъра за изследване на антисемитизма посочва следното: "Антисемитизмът е част от европейската и най-вече от германската културна история". Как да разбираме тези думи? Може би така, че ислямският антисемитизъм натежава на везните по-малко от европейския и от германския? Защото се ориентира по него и е произлязъл от него? Щефан Бухен от сайта Quantara изтъква някои аргументи в тази посока. Той набляга на антисемитските мотиви на някои политически актьори в Близкия изток като тези от Мюсюлманското братство и партията БААС, както и на изявлението на турския президент Ердоган от декември 2017 година: "Израел е една страна, която се храни с кръв!" Същевременно Щефан Бухен не хваща вяра на критиката срещу ислямския антисемитизъм и то именно в Германия.  "Когато германците сочат с пръст другите като "антисемити", то подсъзнателното внушение е ясно и гласи: "Ние не сме!"" Щефан Бухен смята, че "тази реакция вероятно е последната степен на самооневиняването".

Редакцията препоръчва

Критиката като самооневинение?

Значи ли това, че е по-малко лошо, когато мюсюлмани изгарят израелски знамена и скандират "Смърт на Израел!", отколкото когато същото вършат германските десни екстремисти? И нима трябва извисено да премълчаваме тези действия? Нима трябва дори да ръкопляскаме на подобни демонстрации като тези в Берлин, защото, видиш ли, те излагат на показ демонстрантите своя антисемитизъм в самото сърце на Европа? Във всеки случай германските граждани могат скришом да се радват, че критикуват антисемитизма на някои мюсюлмани, защото "сега най-после могат да припишат недостатъците другиму", пише Щефан Бухер. Заключението, че критиката срещу мюсюлманския антисемитизъм в Германия има преди всичко оневиняваща функция, води до политически фатализъм. Да следваме това заключение означава в крайна сметка благородно да премълчаваме този вид антисемитизъм. Последствията от това поведение се виждат ясно в доклада на германския Бундестаг за антисемитизма.

Очи в очи с с Холокоста

И още нещо: можем да допуснем, че този, който емигрира в дадена страна, има сериозни причини за това. Той би следвало да познава настоящето на тази страна и нейното минало. В случая с Германия това означава, че тези хора трябва да застанат очи в очи и с Холокоста. Защото Холокостът също е част от историята на тази страна. Ето защо онзи, който вземе решение да дойде в Германия, трябва да поеме гражданска отговорност и да застане очи в очи с Холокоста. Дебатът за Холокоста се води в тази страна още от края на войната  - с нежелание и твърде колебливо в първите две десетилетия след войната, но след това - все по-решително и с воля за преодоляване на миналото. От Холокоста и от произлязлото от него "Никога вече!" Германия черпи своята национална идентичност. И онзи, който се отрича от нея, трябва да бъде остро критикуван. Като германец, но също и като имигрант.

Реклама