Срещата на военните министри от ЕС във Вийсбаден | Новини и анализи от Европа | DW | 01.03.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Срещата на военните министри от ЕС във Вийсбаден

На неформална среща във Вийсбаден днес и утре (1-2 март) военните министри на 27-те страни-членки на ЕС обсъждат сигурността в Западните Балкани и бъдещето на Косово. Други теми са подобряване на сътрудничеството с НАТО и Обединените нации, обстановката в Афганистан и европейската отбранителна политика.

ЕС още няма собствена армия, в момента изгражда сили за бързо реагиране

ЕС още няма собствена армия, в момента изгражда сили за бързо реагиране

Дълго време военните министри бяха на заден план по отношение на изявите на министрите от ЕС. Най-вече Великобритания не желаеше, ЕС да изглежда като конкуренция на НАТО. Затова министрите на отбраната отстъпваха назад. Това обаче сега се променя, тъй като европейците търсят своята обща отбранителна идентичност:

“Мисля, че причина за това бяха войните на Балканите. Ние ги възприехме като позор за нас, тъй като не бяхме в състояние да прекратим кръвопролитието.”

Това казва германският консерватор и европейски депутат Карл фон Вогау. В Европейския парламент той ръководи работата на подкомисията по въпросите на сигурността. Той уверява, че европарламентът следи отблизо развитието в областта на сигурността.

ЕС обаче все още е много отдалечен от своя собствена европейска армия или от европейски министър на отбраната. Именно в областта на отбраната отделните европейски правителства залагат и държат много силно на националните си компетенции. Нарастващият постоянно брой на задграничните мисии кара обаче ЕС да се чувства много силно ангажиран с осигуряването и налагането на мира в различни райони по света.

В Босна и Херцеговина предстои, броят на войниците в мисията на ЕС да бъде редуциран от 6 000 на 2 500. В тази страна обаче ЕС ще остане в мобилизационна готовност. В Косово заедно с полицейските части съюзът ще осигури процеса на създаването на широка автономия за южната сръбска провинция. Войници от страни-членки на ЕС бяха ангажирани и с изборите в Конго.

Под знака на единната външна политика и политиката по сигурността ЕС досега е участвал в 14 военни, граждански, и гражданско-военни операции във и извън Европа. Станало е време, политиката на ЕС по въпросите на сигурността и отбраната да излезе от детската си възраст. С това обаче тя навлиза в много деликатна фаза от своето развитие. Така или иначе тя днес се е превърнала в реалност, посочва френският генерал Бентеже. Той ръководи т.нар. военна комисия на ЕС, в която са представени високопоставени военни от страните-членки на общността. Тя е мястото, където нейните членове заедно с отговорника по въпросите на външната политика на ЕС Хавиер Солана се обсъждат и конкретизират европейските мисии. Крайното решение за тях се взема от европейските външни министри и министрите на отбраната.

Тъй като ЕС няма своя собствена армия, той трябва да разчита на контингенти, които предоставят отделните страни-членки. В момента съюзът изгражда нова структура – т.нар. “бойни групи за бързо реагиране”. Това са контингенти от по 1 500 войници, подготвяни за спешни мисии при възникването на кризи вкл. извън рамките на ЕС, напр. в Африка.

Към повече общи действия ЕС се стреми и по отношение на политиката по въоръжаването. Не на последно място и от икономически причини. В тази връзка евродепутатът Карл фон Вогау припомня следното:

“Годишно 27-те страни-членки на ЕС харчат сумата от 170 млрд. евро, в ЕС имаме общо 2 млн. войници, 10 000 танка, 3 000 бойни самолети.”

Темата обаче е много сложна, тъй като тук голяма роля играят национални лобистки интереси. Освен това има едно нещо, с което винаги трябва да се съобразяваме, а именно – къде е границата с НАТО? Защото повечето страни-членки на ЕС членуват същевременно и в НАТО. Това поражда опасения в САЩ, че прекалено голямата европейска идентичност би направила НАТО излишна организация.