Срамът на обеднелите португалци | Начало | DW | 27.02.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Срамът на обеднелите португалци

Доскоро част от средната класа, а днес - бедняци: такава е реалността за мнозина португалци. Повечето от тях обаче се срамуват от бедността си и се самоизолират от обществото, вместо да протегнат ръка за помощ.

В коридора на едно тристайно жилище в центъра на Лисабон са се събрали около трийсетина души. Те чакат на опашка с номерчета в ръце. Сред тях има млади и стари, бели и чернокожи, хора, облечени в дрипи, и такива с костюми и вратовръзки. Това, което изглежда като чакалня на лекарски кабинет, всъщност е безплатна трапезария. Тук хората получават по едно топло ядене на ден.

Един от чакащите признава, че всъщност е от средното съсловие, но изведнъж е обеднял. "Преди имах по 1000 евро месечно, а сега разполагам само с 580 евро. От тях трябва да си плащам наема, водата, тока, храната, телевизизията и всичко останало", разказва той. Ясно е, че тези пари няма как да му стигнат за месечната издръжка. Затова от близо година насам дребничкият мъж е редовен посетител на трапезарията "А Casinha".

"Бедността е факт, с който трябва да свикваме"

Социалният упадък на пенсионирания търговец не е единичен случай в Португалия. Драстичният спад в доходите на хората, значителните съкращения на пенсиите и огромната безработица здраво удариха по средното съсловие в страната. Това личи особено много по внезапния възход на социалните институции. През 2013-та ежедневно са били раздавани по около 50 000 безплатни обяда, което е с 25% повече, отколкото през 2011-та.

В страната има и редица частни социални инициативи - като безплатната трапезария на Фатмиа Корейа. Проектът се финансира от дарения, самата Корейа също е вложила голяма част от спестяванията си в него. Тя е убедена, че португалското общество в момента се нуждае от бърза и небюрократична помощ, т.е. различна от тази, която оказва правителството. "За да им предоставят помощи, службите искат от хората почти унизителни неща - да показват данъчните си декларации или извлечения от банковите си сметки и какво ли още не. А когато човек се чувства така "разголен" пред очите на обществото, губи и последната капка самочувствие, която му е останала. В такъв случай хората се изолират, защото ги е срам да протягат ръка за помощ", казва тя. "Чувството за срам в случая е безполезно, защото не променя нищо. Нашата бедност е тъжен факт, с който трябва да свикваме", добавя Фатмиа Корейа.

Armut in den Großstädten wächst

В трапезарията на Корейа се предлагат по 100 безплатни обяда на ден

От уважение към нуждаещите си

Фатима Корейя не изисква от хората данъчни декларации или извадки от банкови сметки. Тя записва само по едно име, без значение дали малкото или фамилното. Иска да знае само бройката на нуждаещите се, за да изчисли правилно количеството хранителни продукти, което трябва да бъде закупено. В нейната трапезария се раздават по около 100 безплатни обяда на ден. Редом с бездомници, по уютните маси седят и хора, по чието облекло и говор си личи, че доскоро са водели съвсем друг живот. Един безработен строителен инженер например твърди, че е дошъл само за да види какви хора идват да се хранят тук. В крайна сметка не всеки успява да прикрие умело чувството си за срам.

Редакцията препоръчва