1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Снимка: Fotolia/Imaginis

Спунк, къде си?

30 април 2012

Не знам точно какво е "спунк", но съм сигурна, че щом го видя, ще го позная - така говори Пипи Дългото чорапче, докато издирва странния "спунк". Така говорят и хората, които издирват българската разследваща журналистика.

https://p.dw.com/p/14mtF

Анализ на Татяна Ваксберг:

Корпоративни битки, неясна медийна собственост, корумпиран съд и любов към лайфстайла - тези са четирите елемента, които успешно убиват българската сериозна журналистика. Това са установили действащи журналисти и преподаватели по журналистика, когато решили да пишат наръчник за това как се правят разследвания. Откритията им илюстрират с конкретни примери това, което Фрийдъм Хаус и Репортери без граници вече са написали в своите годишни доклади за България - че не може да има разследваща журналистика в страна, където мафиотските групировки остават ненаказани, а медийната собственост е неясна.

Разследване или разчистване на сметки?

Според доцент Тотка Монова от Факултета по журналистика на Софийския университет разследващите репортери в България не могат да разчитат на никаква синдикална и съдебна защита, а освен това самите те са жертва на неясната медийна собственост. За разлика от Германия, където изданията са длъжни периодично да оповестяват кои са техните собственици и спонсори, в България няма нищо подобно. В резултат от това много често можем да помислим дадена публикация за разследване, проведено по всички правила, докато в действителност то не е нищо повече от разчистване на сметки между корпорации, всяка от които притежава и по някоя медия.

Според Крум Благов, който е инициирал издаването на наръчника, колкото и трудно да е това начинание, разследвания все пак се правят и дори могат да се преброят. За първото десетилетие на 21-и век в пресата са били публикувани 134 такива статии. Числото не е окончателно и не е непременно прецизно, но е получено по максимално издържания път - с допитване до главните редактори на 115 печатни издания и до неправителствените организации, които са провеждали журналистически конкурси.

Symbolbild Medienfreiheit
На лов за сензацийкиСнимка: Fotolia/picsfive

Сред тези 134 публикации обаче има и няколко по-странни - такива, от които се разбира, че самите медии не могат с точност да определят жанра „разследване“, доколкото понякога го приравняват с обикновен преразказ на служебен доклад или с репортаж от полицейска проверка.

Независимо от наличието им обаче, разследванията си остават крайно непопулярно занимание - както сред действащите журналисти, така и сред тези, които искат да станат такива. В СУ например разследването се изучава само като дисциплина, без да има отделна магистърска програма с това име. За сметка на това най-популярни са магистърските програми за лайфстайл журналистика, които произвеждат специалисти за около 650 български списания за лайфстайл.

Скандали и скандалчета

Според доц. Монова този интерес е започнал в зората на новия век, когато и самата политика се е смесила с развлекателното. Оттогава се наблюдава и друга тенденция - масовото убеждение на студентите, че папарашката снимка и публикуването на диетата на дадена звезда представляват журналистическо разследване. Според тях, казва доц. Монова, едно разследване се измерва по скандала, който предизвиква. Те не обръщат внимание на същината и на обществената значимост на онова, което е предизвикало въпросния скандал.

Както обяснява Крум Благов, обществената значимост на темата е задължителен белег на истинското разследване. Инак журналистическото разследване няма дефиниция, то е нещо като странния „спунк“, когото Пипи Дългото чорапче издирва - не знам точно какво е „спунк“, казва тя, но съм сигурна, че щом го видя, ще го позная.

Автор: Т. Ваксберг, Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Подобно съдържание

Подобно съдържание

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Какво ли би станало, ако "Възраждане" дойде на власт?

Какво си позволява "Възраждане"?

Георги Лозанов
Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ
Към началната страница