″Спрете да ни измъчвате!″ | Новини и анализи от Европа | DW | 03.11.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

"Спрете да ни измъчвате!"

Те са още деца. Идват от Афганистан, Сирия, Сомалия - сами, без родители, често рискувайки живота си. Работят упорито, за да си изградят нов живот в Германия. Трудно е, но за щастие има и добри хора, които им помагат.

"Бях на десет години, когато за последен път прегърнах баба. Бях на десет години, когато детството ми беше отнето” - 15-годишната Роджин Намер чете стихотворение за изгубеното детство в родното й село в Сирия. Публиката на Младежкия културен фестивал във Вупертал за непридружени деца бежанци и техните настойници е притихнала и внимателно слуша творбите, с които Роджин Намер, Шахзамир Хатаки, Ясер Никсада и Робина Карими от "Poetry project" в Берлин разказват за преживяното. Идеята за "Poetry project" принадлежи на кореспондентката на германското издание “Шпигел” в чужбина Сузане Кьолбел. Тя смята, че чрез средствата на поезията тийнейджърите ще успеят да изразят своите чувства и да преодолеят различията между себе си и останалите. От 2015 г. насам проектът обикаля различни германски градове, за да могат младите хора да представят творчеството си на по-широка публика.

"Всички малки деца бяха мъртви"

"Имаше много деца в лодката, когато тя се преобърна. Ужасно се страхувах ..." - така едно момче от Мазари Шариф описва вцепеняващия ужас по пътя от Турция за Гърция: "Всички крещяха, аз - също." Шахзамир Хатаки прочита стихотворението си на персийския език дари: "Видях как майка удави детето си”. 65 души на борда на лодката чакали над два часа в студените води за спасение. “Само 20 души оцеляха, всички малки деца умряха."

Младият афганистанец пристига в болницата, когато самият той е на 15 години. След 20 дни успява да се обади на майка си и да й каже, че е пристигнал благополучно: "Как можех да й кажа, че в продължение на 10 дни можех да пия само какао, защото тялото ми беше пълно с морска вода."

Шахзамир Хатаки никога няма да забрави травматичното преживяване. "Когато хората ни питат как сме, любезно отговаряме, че сме добре", казва той замислено по време на интервюто зад кулисите. С поезията си младите хора искат да покажат "че не сме лоши хора". Момчето е "ужасено" от това какво ще се случи, когато навърши пълнолетие, защото вижда, че все повече афганистанци биват депортирани.

"Тук живее щастието, но тук живее и мъката"

Броят на молбите за убежище, подадени от млади мигранти е намалял, както и делът на одобрените за убежище: през 2016 г. тази цифра е 90 на сто, а през октомври 2018 г., процентът е спаднал до 60 на сто. Според информация на "Зюддойче цайтунг", германското правителство не желае да се придържа към решението на Съда на Европейските общности, а именно непридружените малолетни и непълнолетни лица да могат да се съберат със семействата си, дори и ако са достигнали пълнолетие по време на процедурата за предоставяне на убежище. Решаващият фактор е кога е подадена молбата, а не колко време ще е нужно на властите да я обработят. Съгласно германското законодателство обаче бежанецът трябва да бъде все още непълнолетен, когато родителите пристигнат в страната. Следователно външното министерство, отговорно за издаването на визи, не изпълнява решението, съобщава вестникът.

15-годишният Ясер Никсада израства като афганистански бежанец в Иран. Неговото стихотворение е адресирано до брат му, който все още се намира в Иран: "Повярвай ми, тук не е раят. Тук живее щастието, но тук живее и мъката ..."

Jugendkulturfest der Diakonie in Wuppertal | Mushtaag Arab (DW/A. Grunau)

Мущааг Араб от Сомалия на Младежкия културен фестивал във Вупертал

За несправедливостите и трудностите разказва в своето стихотворение и 17-годишната Робина Карими. "Не е престъпление да си афганистанец", подчертава тя. Робина е избягала от Кабул и се оплаква, че афганистанците биват "подценявани". Всяка страна има своите благодетели, гении и престъпници. "Защо всички афганистанци биват наказвани затова, че някой се е държал зле?", пита тя и разказва по-късно, че властите изпитват голямо недоверие към нейните сънародници. Новините от Афганистан за ежедневните бомбени атентати я потискат все повече: "Много хора умират, много деца, много жени". Младото момиче не може да продължи разказа си, защото очите й се пълнят със сълзи. В стихотворението си тя умолява: "Спрете да ни измъчвате".

Консултантката Мария Шакура разказва, че получава много положителни отзиви от училищата по отношение на младите бежанци: "Всички те имат голямо желание да се учат". Тревожно е, обаче, че социалният климат се влошава все повече. През 2015 и 2016 г. е имало желание от страна на различни институции да се погрижат за бежанците, но днес отношението на властите е променено: "Дори служители, които винаги са били приятелски настроени, сега се държат по различен начин".

За мерки срещу расизма и социалното изключване настоява и Моника Кюпер, настойник на 17-годишната Мущааг Араб. "Радвам се, че се запознах се нея", казва тя, усмихвайки се на младото момиче. "Това познанство промени и разшири представата ми за света. Подобни запознанства препоръчвам всекиму".

Редакцията препоръчва

Реклама